— Искаш да кажеш, че е заминала за Клар? На сутринта след откриването на изложбата й?
— Да и бързаше ужасно. Не успях дори да й покажа първите отзиви — Джоузеф вдигна ръка и заопипва малката златна обица на ухото си. — Беше си запазила място за полета до Шанън. Заяви, че има само минута, колкото да каже довиждане, даде ми бележката за теб, целуна ме и изчезна — той се усмихна. — Нахлуването и напомняше малко на ураган — сви рамене, преди да продължи: — Съжалявам, Роуган. Ако знаех, че искаш да остане, тях да се опитам да я задържа. Мисля, че щях да бъда пометен, но все пак щях да опитам.
— Няма значение — той седна бавно на стола. — Как изглеждаше?
— Нетърпелива, забързана, разсеяна. Каквато е обикновено. Искала да си е обратно вкъщи — това ми каза. Да се върне да работи. Не бях сигурен дали знаеш и затова наминах лично да те уведомя. Имам среща с генерал Фицсаймънс и ми беше на път.
— Благодаря ти. Ще бъда в галерията в четири. Предай поздрави на генерала.
— Ще му кажа за сделката — ухили се Джоузеф. — Между другото — готов е да плати пет хиляди за Отдаване.
— Не се продава.
След като Джоузеф излезе, Роуган взе писмото от бюрото. Пренебрегвайки работата си, взе ножа с абаносова дръжка и разряза плика. Кремавата хартия от неговата стая за гости бе изписана със забързания, но красив почерк на Маги.
Скъпи Роуган,
Предполагам, ще се раздразниш, че си тръгвам така внезапно, но не мога да постъпя по друг начин. Трябва да се върна у дома, при работата си и не възнамерявам да се извинявам за това. Искам и да ти благодаря. Сигурна съм, че ще започнеш да ме отрупваш с телефонни обаждания, но те предупреждавам, че нямам намерение да им отговарям; поне известно време. Моля те, поздрави баба си от мен. И нямам нищо против, ако от време на време си мислиш за мен.
Маги
И още нещо; Искам да те уведомя, че отнасям половин дузина рецепти от Жулиен — така се казва готвачът ти, в случай че не знаеш. Смята, че съм очарователна.
Роуган прочете писмото втори път, преди да го постави настрана. Така е най-добре, окуражи се той. И двамата щяха да бъдат по-продуктивни и щастливи, разделени от цяла Ирландия. За себе си определено знаеше, че ще е така. Бе трудно да си плодотворен, когато около теб се върти жената, в която си влюбен и която те влудява за всяко нещо.
С малко късмет, съвсем мъничко — пламналите чувства щяха да отслабнат и да избледнеят с времето и разстоянието.
Така… Той сгъна писмото и го прибра. Радваше се, че е заминала, че са осъществили първия етап от плановете им за нейната кариера, щастлив бе, че тя му бе дала време да успее да се справи с обърканите си емоции.
„По дяволите — помисли той. — та тя вече му липсваше.“
Небето бе с цвят на яйце на червеношийка и ясно като планински поток Маги, с ръце на коленете, седеше на трикракото столче на прага на къщата и дишаше. Отвъд нейната градина и обраслата с обички порта виждаше тучните зелени хълмове и долини. А още по-нататък, тъй като денят бе изключително ясен и ведър, се различаваха далечните тъмни планини.
Загледа се как една сврака прелетя, прехвръкна над живия плет, отправи се нагоре като стрела, докато сянката й изчезна в зеленината.
Една от кравите на Мърфи измуча, друга и отговори. Чуваше се бучене, вероятно от трактора му и по-настойчивото, подобно на прибой бумтене на нейните пещи, които запали веднага, щом се прибра.
Цветята бяха възхитителни на слънчевата светлина, червени бегонии се преплитаха с късно цъфнали лалета и нежни ралици. Усещаше уханията на розмарин и мащерка, силния аромат на диви рози, понесли се като танцьори в мекия нежен бриз.
Висулката, която направи от стъклени остатъци, се вееше от вятъра и пееше над главата й.
Дъблин и неговите препълнени улици бяха много далеч.
По пътя, опасал като панделка долината, забеляза червена камионетка — дребна и ярка като играчка. Тя подскачаше по пътя, после сви по алеята и се заизкачва към къщата.
„Тъкмо за чая“ — помисли си тя и въздъхна доволно.
Чу първо кучето. Ехото донесе гърления му лай и шума на пляскащи криле, което й подсказа, че е подгонило птица. След това долетя гласът на сестра и развеселен, но строг:
— Остави бедното същество на мира, Кон. Много си лош.
Кучето излая отново и миг по-късно се хвърли върху градинската порта. Радостно завъртя опашка, щом забеляза Маги.
— Махай се оттам — нареди Бриана. — Искаш, когато се върне вкъщи, да намери портата съборена и… О… — тя млъкна и сложи ръка върху главата на огромното куче, когато съзря сестра си. — Не знаех, че си се върнала — поздрави я тя радостно усмихната, докато отваряше портата.