— Току-що.
Следващите няколко минути Маги поигра с Конкобар, двамата се боричкаха и тя приемаше влажните му целувки, докато той не се подчини на подвикването на Бриана да стои мирен. Седна и положи предните лапи върху краката на Маги, сякаш да е сигурен, че тя няма да си отиде.
— Видях се с малко свободно време — започна Бриана — и реших да се отбия да пооправя градината ти.
— На мен ми изглежда добре.
— Ти все така смяташ. Донесох и малко хляб, пекох го тази сутрин. Щях да го сложа във фризера — чувствайки се неловко, Бриана подаде кошницата. Усещаше, че има нещо, нещо, което се криеше зад привидното външно спокойствие на Маги. — Как беше в Дъблин?
— Пълно с народ — Маги постави кошницата до столчето. Ароматът бе така съблазнителен, че тя отметна кърпата и отчупи от топлия черен хляб. — Шумно — откъсна залък и го метна нагоре. Конкобар го хвана във въздуха, глътна го наведнъж и й изплези доволно език — Лакомник такъв! — метна му още един залък и стана. — Донесох ти нещо.
Маги влезе в къщата. Върна се и подаде на Бриана кутия и голям плътен плик.
— Не биваше да ми купуваш нищо… — започна Бриана, но спря. Почувства се виновна. А Маги искаше точно това. Пое кутията и я отвори. — О, Маги! Прекрасна е. Най-красивото нещо, което някога съм имала — вдигна декоративната игла и тя проблесна на слънчевата светлина. Не биваше да харчиш пари.
— Мои са си и мога да ги харча — отвърна Маги сухо. — И се надявам, че ще я носиш на нещо по-различно от домашната престилка.
— Не съм постоянно с престилка — защити се Бриана. Върна внимателно иглата в кутията и я мушна в джоба. — Благодаря ти, Маги. Така ми се искаше…
— Не си погледнала другото — Маги знаеше какво искаше да каже сестра й, но не желаеше да го чуе. Съжалението, че не бе отишла в Дъблин за изложбата вече нямаше никакво значение.
Бриана погледна изпитателно сестра си, но лицето й бе все така сурово.
— Добре — отвори плика и извади един лист. — Олеле! Олеле, Боже! — колкото и красива да бе иглата, тя не можеше да се сравнява с това. И двете сестри го знаеха. Рецепти и то толкова много. Суфлета… Сладкиши… А пиле, приготвено така, вероятно е изключително вкусно.
— Наистина — Маги поклати глава заради реакцията на Бриана, но сдържа въздишката си. — Имах късмет да го опитам. А за тази супа — целият номер бил в подправките, така ми казаха.
— Откъде ги взе? — Бриана захапа долната си устна и продължи да изучава изписаните на ръка листове, сякаш бяха безценен ръкопис.
— От готвача на Роуган. Той е французин.
— Рецепти от френски готвач — повтори Бриана впечатлена.
— Обещах му, че в замяна ще му изпратиш от твоите рецепти.
— Моите? — Бриана примигна, сякаш се събуждаше от дълбок сън. — Едва ли ще го заинтригуват
— Напротив. Възхвалявах до небесата зеленчуковата ти яхния и сладкиша с боровинки. И най-тържествено му обещах, че ще му изпратиш рецептите.
— Разбира се, че ще го сторя, но не мога да си представя… Благодаря ти, Маги. Чудесен подарък ми направи — Бриана пристъпи напред, за да я прегърне, но бързо се отдръпна, сепната от нейната сдържаност. — Няма ли да ми разкажеш как мина откриването на изложбата? Все се опитвах да си го представя, но не успявах.
— Мина прилично. Имаше доста хора. Роуган е наясно как да възбуди интереса им. Свиреше малък оркестър, а облечени в бяло сервитьори разнасяха кристални чаши с шампанско и сребърни подноси с хапки.
— Трябва да е било много красиво. Гордея се с теб.
Очите на Маги охладняха.
— Нима?
— Знаеш, че е така.
— Знам, че имах нужда от теб там. Дяволите да те вземат, Бри, трябваше ми там.
Високият глас накара Кон да се свие и объркано да поглежда ту Маги, ту сестра й.
— Щях да бъда, ако можех.
— Нищо освен нея не те спираше. Исках да ми посветиш една нощ от живота си. Една-единствена. Никой близък нямах там, никакви роднини, никакви приятели, никой, който да ме обича. Защото винаги си предпочитала нея пред мен, пред тате, дори пред себе си.
— Не можех да избирам.
— Човек винаги може да избира — сряза я Маги студено. — Ще я оставиш да сломи сърцето ти, Бриана, както сломи нас.
— Жестоко е да говориш така, Маги.
— Да тя ще е първата, която ще ти обясни колко съм жестока. Жестоко, белязано с грях дяволско изчадие. Е, аз пък съм доволна, че съм лоша. Предпочитам да отида в ада, но не и да страдам и да се измъчвам мълчаливо като теб, за да попадна в рая — Маги пристъпи назад и сложи вдървената си ръка върху дръжката на вратата. — Е, вечерта мина и без теб, и без когото и да е било друг; и мина добре. Мисля, че ще има продажби. Ще ти дам пари след няколко седмици.