Тя изпълни заканата си — целувката й бе дълга и звучна, когато най-накрая се откъснаха един от друг, те се разсмяха.
— Е, липсвах ли ти? — поиска да узнае Маги.
— Никак. Дай ми една бира, Тим, и същото за ядене, като на нашата знаменитост — той си взе картоф от чинията й. — Чух, че си се прибрала.
— О? — тонът й поохладня. — Говорил си с Бри?
— Не. Чух, че си се върнала — повтори той. — Чух пещите ти да боботят.
— Аха.
Сестра ми изпрати от Корк изрезки от вестниците.
— Как е Мери-Елийн?
— Добре е. Дрю и децата — също — Мърфи посегна към джоба си. Намръщи се. Потупа друг. — Започваме — извади две сгънати вестникарски страници. — „Художничка от Клар триумфира в Дъблин“ зачете той — „Маргарет Мери Конканън впечатли артистичния свят с изложбата си, открита в неделя вечерта, в галерията «Уърлдуайд» в Дъблин.“
— Дай да видя — Маги сграбчи вестника от ръцете му — „Госпожица Конканън, художничка стъклар, получи похвали и високи оценки от посетителите на изложбата, заради смелите и сложни скулптури, фигури и рисунки. Самата художничка е дребна…“. Глупости — дребна — изкоментира Маги.
— Върни ми го — Мърфи взе вестника и продължи да чете на глас: — „… дребна млада жена с изключителен талант и красота.“ И тук ли ще кажеш; „Глупости“? — попита Мърфи, преди да продължи: — Зеленооката, червенокоса красавица със светла кожа, притежава голям чар, който не отстъпва на изложеното в „Уърлдуайд“. За галерията, една от водещите в света, е чест да покаже на широката публика творчеството на госпожица Конканън..
„Мисля, че едва сега започвам да откривам творчеството й“ — заяви Роуган Суини, президент на „Уърлдуайл“. „За мен е чест да покажа на света и да привлека вниманието му върху творчеството на госпожица Конканън.“
— Той е казал това? — не вярваше Маги и посегна към вестника, но Мърфи го дръпна.
— Да. Ето го черно на бяло. А сега ме остави да довърша, за да чуят хората.
Всички в кръчмата се бяха смълчали. Погледите им бяха вперени в Мърфи, докато той дочиташе отзива.
— „През следващата година «Уърлдуайд» ще покаже някои от произведенията на госпожица Конканън по целия свят. Други, лично подбрани от художничката и от господин Суини, ще останат като постоянна експозиция в Дъблин“ — Доволен, Мърфи остави вестника на плота и се наведе, за да го разгледа по-добре. — Има и снимки — добави Мърфи и разгърна другата изрезка. — На Маги с кожа като слонова кост и на някои от стъклените й пластики. Нещо да кажеш, Маги?
Тя въздъхна дълбоко и прокара ръка през косите си.
— Май е най-добре да викна по питие за всички мои приятели!
— Много си кротка, Маги Мей.
Като чу името, с което баща й я наричаше, Маги се усмихна. Чувстваше се много удобно в камионетката на Мърфи, колелото й бе метнато отзад, а двигателят тихичко мъркаше — както впрочем всичката техника при Мърфи — като доволна котка.
— Мисля си, че съм мъничко пияна, Мърфи — тя се протегна и въздъхна. — И се чувствам изключително приятно.
— Заслужи си го.
Тя бе повече от „мъничко пияна“ и именно по тази причина той натовари колелото в камионетката, преди тя да успее да оспори решението му.
— Всички се гордеем с теб и аз вече ще гледам на онази бутилка, която направи и ми подари, с повече уважение.
— Не е бутилка, а съд за бурени. Колко пъти ще ти повтарям. Слагай в него полски цветя или красиви клонки.
Той никак не разбираше, защо на някого би му хрумнало да внася в къщата клонки, пък било то и красиви.
— Е, ще ходиш ли пак в Дъблин?
— Не знам. Но даже и да ходя, няма да е скоро. Не е за работа там, Мърфи, а в момента искам да се занимавам единствено с работата си. — огряна от луната клонка прещип се изпречи пред стъклото и тя леко се намръщи. — Знаеш ли, той с нищо не показа, че е чест за него.
— За какво говориш?
— Непрекъснато ми внушаваше, че аз трябва да се чувствам поласкана, задето си е дал труда да погледне работите ми. Великият и мощен Суини дава на бедните, борещи си художници шанс да станат известни и богати. Е, ламтяла ли съм за известност и богатство,
Познаваше този тон, войнствен, отбранителен и затова отвърна предпазливо:
— Не знам. Искаш ли го, Маги?
— Разбира се! Приличам ли ти на малоумна? Но да съм го молила? Не, такова нещо не съм правила. Никога нищо не съм искала от него, освен от самото начало да ме остави на мира. А той стори ли го? Ха! — тя скръсти ръце на гърдите си. — Съвсем не. Той ме изкуши, Мърфи. И дяволът не е по-лукав или настойчив. Връщане назад за мен вече няма.
Мърфи стисна устни и спря плавно пред къщата й.
— А на теб харесва ли ти да се върнеш назад?