Пухтеше като парен двигател, докато стигна каменната ограда, която отделяше земята на Бриана. Но в интерес на истината тя бе останала без дъх, още преди да се впусне в този бяг. За малко да стъпче теменугите на сестра си — грях, за който щеше да заплати скъпо и прескъпо — и се спусна по тесния каменен плочник, криволичещ между кадифените цветя.
Искаше да извика, но спести дъха си — зърна Бриана да простира чаршафи на зелената морава зад градинката.
С щипки за пране в устата и влажни чаршафи в ръцете, Бриана се вторачи през разлюлените кандилки и маргаритки, а Маги притискаше ръка към туптящото си сърце. Без да продума, Бриана опъна чаршафа и го захвана с щипката.
„Сестра ми е все още обидена“ — отбеляза Маги. И сърдита. Почувства хлад от типичните за Бриана овладяност и гордост. Кучето излая радостно и дори тръгна към нея, преди да го е спряла тихата, но категорична заповед на господарката му. То приседна до Бриана и хвърли към Маги жалостив поглед. Сестра й извади следващия чаршаф от панера, тръсна го и го закачи на простора да съхне.
— Здравей, Маги.
Значи ще се държат студено с нея, разбра Маги и напъха ръце в задните си джобове.
— Здравей, Бриана. Гости ли имаш?
— Да. Пълно е в момента. Американско семейство, английска двойка и едни млад мъж от Белгия.
— Истински Обединени нации — последва подобаващо изсумтяване. — И вероятно печеш сладкиши.
— Изпечени са и изстиват на перваза на прозореца — Бриана не откъсваше очи от заниманието си, тя просто ненавиждаше спречкванията. — Мислех си за разговора ни, Маги и признавам, че съжалявам. Трябваше да съм там с теб. Трябваше да намеря начин да го направя.
— Защо не го направи?
Бриана рязко си пое въздух и въздъхна раздразнено:
— Никога не е лесно да го направиш за друг, нали?
— Не.
— Имам задължения. Не само към нея — бързо добави тя, преди Маги да успее да я прекъсне. — А и към това място. Не само ти имаш амбиции или мечти.
Разгорещените думи, които пареха гърлото на Маги, се охладиха. Тя се извърна, огледа задната част на къщата — боята бе свежа и бяла; прозорците, разтворени да приемат летния следобед, блестяха. Романтични дантелени пердета се полюшваха като булчински воал. Цветя обсипваха земята, извираха от саксии и алуминиеви кофички.
— Страхотно си се справила, Бриана. Баба щеше да се гордее с теб.
— Но не и ти.
— Грешиш — като своеобразно извинение тя сложи ръка върху ръцете на сестра си. — Не претендирам, че ми е ясно как успяваш или защо го искаш, но не аз ще съм ти съдник. Ако това е твоята мечта, Бри, то ти си я направила да блести. Съжалявам, че ти виках.
— О, свикнала съм с това — независимо от напрегнатия й тон, личеше, че е по-приветлива. — Ако изчакаш да свърша тук, ще сложа чай. Имам и малко крем с бишкоти.
Празният стомах на Маги реагира веднага, но тя поклати глава.
— Нямам време. Роуган ме чака.
— Оставила си го сам? Защо не го доведеш? Не е редно да оставяш така гостите си.
— Той не ми е гост. Той е… Всъщност не знам какъв ми е, но няма значение. Искам да ти покажа нещо.
Макар представата й за добро поведение да бе нарушена, Бриана все пак прие и понечи да простре последната калъфка:
— Добре. Покажи ми го и се връщай при Роуган. Ако няма с какво да го нахраниш, доведи го тук. В края на краищата, човекът е бил целия път от Дъблин до тук и…
— Ще престанеш ли да се тревожиш за Суини? — сряза я Маги нетърпеливо и измъкна чека от джоба. — Погледни!
Все още с една ръка на простора, Бриана хвърли поглед към хартийката. Зяпна и изплъзналата се от устата й щипка тупна на земята. Калъфката я последва.
— Какво е това?
— Чек, не виждаш ли? Голям, тлъст, прекрасен чек. Той е продал всичко, Бри. И ще продължава да продава.
— За толкова много пари? — Бриана продължаваше да зяпа всичките нули. — Толкова много? Как е възможно?
— Аз съм гений — Маги сграбчи Бриана за раменете и я завъртя. — Не чете ли отзивите за мен? Разполагам с неразкрити творчески дълбини — със смях тя увлече Бриана в танц. — А, да. Говори се и за душата и чувствителността ми. Все още не съм запомнила всичко.
— Маги, почакай! Главата ми се върти.
— Остави я да се върти. Богати сме, не разбираш ли? — двете се строполиха на земята, Маги се превиваше от смях, а Кон кръжеше около сестрите и лаеше бясно.
— Отваря ми се възможност да купя стъкларското грънчарско колело, което толкова ми трябва, а ти да се обзаведеш с тъй нужната ти нова печка. И ще заминем на почивка. Където пожелаем. Ще си купя ново легло — тя се излегна на тревата и се заборичка с Кон — Можеш да прибавиш цяло ново крило към „Блакторн“, ако ти харесва.