— Не мога да повярвам. Просто не съм в състояние.
— Ще намерим къща — обяви Маги, като се надигна и прегърна Кон през врата. — Каквато тя пожелае. И ще наемем някой да се грижи за нея.
Бриана затвори очи и се пребори с първите вълни на вина, които усети.
— Тя може да не пожелае…
— Ще получи всичко, което иска. Слушай — Маги сграбчи ръцете на Бриана и ги стисна. — Тя трябва да се махне, Бри. Добри грижи ще се полагат за нея. Ще има всичко, което желае. Утре отиваме в Енис, за да говорим с Пат О’Ший. Той се занимава с недвижими имоти. Ще я настаним царски според възможностите си. И то — бързо. Дадох дума на тате, че ще се грижа за вас и точно това възнамерявам да направя.
— Нищо ли няма значение за вас? — Маив стоеше на градинската пътека с преметнат през раменете шал въпреки горещия ден. Роклята под шала бе колосана и изгладена — от Бриана, разбира се, не се съмняваше Маги. — Пищите и се заливате от смях, докато човек се мъчи да си почине — тя придърпа шала по-плътно към тялото си и насочи обвинително пръст към по-малката си дъщеря: — Ставай от земята. Какво те е прихванало? Държиш се като малоумна, и то при толкова гости в къщата.
Бриана се надигна сковано и изтупа панталоните си.
— Денят е много хубав. Не искаш ли да поседиш малко на слънце? — предложи тя.
— Може и да го сторя. Кажи на това кръвожадно куче да стои мирно.
— Сядай, Кон — нареди Бриана, но сложи ръка на главата му, за да го защити. — Да ти донеса ли чай?
— Да, но го приготви както трябва този път. — Маив се отправи към столовете и масата, които Бриана бе изнесла в градината. — Онова момче, белгийчето, два пъти трополи по стълбите днес. Трябва да му направиш забележка. Така е, когато родителите позволяват на децата си да ходят къде ли не.
— Ей сега ще донеса чая Маги, ще останеш ли?
— Няма да се задържам. Но искам да поговоря с майка — тя стрелна сестра си с очи, за да предотврати всякакви възражения. — Ще си готова ли да отидем в Енис в десет утре, Бри?
— Ами… Да, ще съм готова.
— За какво става дума? — полюбопитства Маив, когато Бриана се отправи към кухнята. — Какво сте намислили вие двете?
— Бъдещето ти — Маги се настани на стола до майка си и опъна крака. Искаше да подходи по друг начин. След онова, което узна за нея, все се надяваше, че двете ще се срещнат на терен, където старите обиди ще са забравени. Но същевременно усещаше как вечният гняв и вина се надигат у нея. Обладана от образа на луната предишната вечер и мислите си за изгубените мечти, тя започна тихо: — Решили сме да ти купим къща.
Маив изсумтя и придърпа ръба на шала.
— Глупости. Добре ми е тук. Нали Бриана се грижи за мен.
— Убедена съм, че ти е добре, но това е на път да свърши. О, ще ти наема компаньонка. Не се тревожи, не се налага да започнеш да се грижиш за себе си. Но повече няма да експлоатираш Бри.
— Бриана е наясно със задълженията, които едно дете има към майка си.
— Повече от наясно е — съгласи се Маги. — Прави всичко по силите си, за да си доволна, майко. Но може би вече не ти е достатъчно и аз започвам да го осъзнавам.
— Нищо не разбираш.
— Сигурно, но ми се ще да разбера — пое си дълбоко дъх. Макар да не й се удаваше да покаже физически или емоционално загрижеността към майка си, гласът й все пак омекна. — Наистина искам. Съжалявам за онова, от което си се отказала. Едва наскоро узнах, че си пяла…
— Да не говорим за това! — гласът на Маив бе леден. Бледото й лице побеля още повече от шока и болката, които никога не можа да забрави и никога не прости. — Да не си посмяла да говориш за онова време!
— Исках само да кажа, че съжалявам.
— Не ми е притрябвало твоето съжаление — със стиснати устни, Маив се загледа встрани. Не бе в състояние да понесе някой да обсъжда миналото й и да я съжалява, че е съгрешила и изгубила онова, на което най-много е държала. — Да не си посмяла да разговаряш за това с мен никога повече
— Добре — Маги се наведе напред и улови погледа на Маив. — Но чуй. Ти обвиняваш мен за онова, което си загубила. Не е изключено по някакъв начин да ти носи утеха. Не твърдя, че не се радвам, задето съм се родила. Но ще направя каквото зависи от мен, за да имаш хубава къща и почтителна оправна жена да се грижи за теб. Надявам се, да ти стане приятелка, а не само компаньонка. Ще го сторя заради тате и Бри. И заради теб.
— През целия ми живота си ми носила само мъка и скръб.
Значи нямаше да последва никакво смекчаване на отношението, разбра Маги. Нямаше да се срещнат на неутрален терен.
— Многократно си ми го изтъквала. Ще намерим някое не много отдалечено място, защото Бри ще има чувството, че трябва да те посещава от време на време. Ще обзаведа къщата по твой вкус. Ще разполагаш с месечна парична издръжка — за храна, дрехи и каквото друго ти се прииска. Но се кълна пред Бога, че ще напуснеш този дом и ще се настаниш в собствен, преди да е изтекъл месецът.