— Брътвежи — тонът бе приглушен и снизходителен, но Маги долови и нещо като страх. — И ти като баща си храниш само празни мечти и глупави кроежи.
— Нито са празни, нито глупави — Маги отново извади чека от джоба. Този път видя със задоволство как очите на Маив се разширяват от почуда. — Да, истински е и е мой. Изработих го. Изработих го, защото тате ми вярваше достатъчно, за да ми позволи да уча и да опитам.
Маив пресметливо погледна към Маги.
— Онова, което ти даде той, принадлежеше и на мен.
— Парите за Венеция, за обучението и за покрива над главата ми — да. Но всичко останало, което той ми даде, няма нищо общо с теб. И затова ще си получиш твоя дял — Маги отново прибра чека. — И после вече няма да ти дължа нищо.
— Дължиш ми живота си — просъска Маив.
— Моят живот никога не е имал особено значение за теб. Може и да се досещам защо е така, но това не променя нещата. Слушай — ще се махнеш оттук, без да се оплакваш и без да превръщаш живота на Бри в ад.
— Никъде няма да отида — Маив извади поръбена с дантела кърпичка. — Майката се нуждае от утехата на детето си.
— Ти не обичаш Бриана, както не обичаш и мен. И двете го знаем, майко. Тя може и да си въобразява, че не е така, но нека, тук и сега, да бъдем честни. Преструваш се, че я обичаш. Вярно — Бог ми е свидетел — тя заслужава малкото обич, останала в студеното ти сърце — след дълбока въздишка измъкна коза, които пазеше от пет години. — Да й кажа ли, защо Рори Макаверн замина така внезапно за Америка и с това разби сърцето й?
Ръцете на Маив трепнаха.
— Не знам за какво говориш.
— Много добре знаеш. Когато разбра, че ухажването му става сериозно, именно ти го привика, за да му съобщиш насаме, че съвестта не ти позволява да гледаш как дава сърцето си на дъщеря ти. Не и след като тя вече е отдала тялото си на друг. Успя да го убедиш — та той бе още момче, — че тя се е любила с Мърфи.
— Долна лъжа! — Маив вирна брадичка, но в погледа й имаше страх. — Ти си жестоко, лъжливо дете, Маргарет Мери.
— Ти си лъжкинята и имаш още много лоши качества. Каква майка си ти, щом можеш да откраднеш щастието, споходило някого от собствената ти плът и кръв, само защото ти не си била щастлива? — гласът на Маги стана враждебен. — Знам го със сигурност, Мърфи ми разказа, след като двамата с Рори се биха безмилостно. Рори така и не повярва на Мърфи. И защо да го прави, когато самата майка на Бриана, със сълзи на очи, му е доверила точно обратното.
— Тя бе прекалено млада, за да се омъжва — прекъсна я бързо Маив. — Не исках да повтори моята грешка и да съсипе живота си. Момчето не беше подходящо за нея, уверявам те. Никога нищо нямаше да излезе от него.
— Тя го обичаше!
— Любовта не осигурява хляба на масата — ръцете на Маив се свиха в юмруци, но тя продължаваше да мачка кърпичката. — Защо не си й го казала досега?
— Защото съм сигурна, че само още повече ще я нараня. Помолих и Мърфи да мълчи. Знам колко е горда Бриана и как това ще я унижи. И може би, защото се ядосах на Рори, че ти е повярвал. Явно не я е обичал достатъчно, за да прозре лъжата ти. Но сега вече ще й кажа. Отивам в кухнята и ще го направя. Ако се наложи, ще довлека нещастния Мърфи тук, за да свидетелства. Тогава ще си абсолютно сама.
Не бе подозирала, че вкусът на отмъщението ще е толкова горчив. Когато продължи, усещаше в устата си нещо студено:
— Ще запазя тайната, ако направиш каквото ти кажа. Обещавам да се грижа материално за теб, докато си жива, ще ти осигуря всичко, от което се нуждаеш. Не мога да ти върна онова, което си имала или си искала да имаш, преди да ме заченеш. Но мога да ти дам нещо, което ще те направи по-щастлива, отколкото си била през цялото време след това — твой собствен дом. Трябва само да приемеш предложението ми и ще разполагаш с всичко, което си искала — пари, хубава къща и прислужница, която да се грижи за теб.
Маив стисна устни. Гордостта й роптаеше, че трябва да се пазари с това момиче.
— Откъде да съм сигурна, че ще изпълниш дадената дума.
— Защото аз ти я давам. Защото се кълна в душата на баща си, че ще получиш тези неща — Маги се надигна. — Това трябва да ти е достатъчно. Кажи на Бриана, че ще намина утре към десет, за да вървим — с тези думи Маги се обърна и си тръгна.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
На път към къщи не бързаше. Реши да се прибере през полето, а не по пътя. Вървеше сред тревите и късаше диви цветя, ухаещи на простор и слънце. Кравите на Мърфи се бяха нахранили добре, набъбналите им вимета бяха почти готови за доене. Докато прескачаше каменните огради между парцелите, животните продължаваха да поскубват лениво тревица.