Не беше възможно да отрече своята очевидна и напълно човешка реакция.
— Ти си в състояние да възбудиш и мъртвец — промърмори той и постави ръце на бедрата й, за да я отмести. Ала тя се притисна още по-силно и му причини сладостна болка.
— Определено хубав комплимент. Но ти не си мъртвец, нали? — целуна го отново, като използва и зъбите си, за да докаже твърдението си. — Или си мислиш, че те чака работа и нямаш време за губене?
— Нищо подобно, — ръцете му все още бяха върху бедрата й, но пръстите сега се бяха забили дълбоко и бяха започнали да я галят. Тя миришеше на диви цветя и дим. Виждаше само лицето й, бялата кожа, поруменяла тук-там, разпръснатите златисти лунички и бездънните й зелени очи. Направи героично усилие, за да овладее гласа си: — Но, мисля, че това е грешка — простена, когато тя доближи устни до ухото му. — Всичко си има време и място.
— И ти си този, който ще ги определи? — прошепна тя, докато ловко разкопчаваше ризата му.
— Да… Не… — Боже, как можеше да се очаква, че е в състояние да мисли! — Смятам, че и двамата трябва да решим, след като сме уточнили приоритети.
— В момента за мен има само един приоритет — ръцете й се плъзнаха по гърдите му и ги посипаха с изронените листенца на цветята. — Ще те имам сега, Роуган — отново се разсмя — гърлено и предизвикателно, — преди да долепи устни върху неговите. — Хайде, отпъди ме, ако можеш.
Не бе възнамерявал да я докосне. Това бе последната му разумна мисъл, преди ръцете му да започнат да галят гърдите й. Гърленото й стенание се разля в устата му като гъсто, упойващо вино.
В следващия момент събличаше ризата й и се надигаше от стола.
— Всичко да върви по дяволите — промърмори той, докато жадните му устни търсеха нейните.
Ръцете и краката и, обвити около него, бяха като сатен. Ризата й висеше на китката й, захваната от неразкопчаното копче. Отдолу носеше обикновена памучна камизолка, която му действаше еротично като дантелена коприна.
Тя бе дребна и лека, но пулсиращата кръв в мозъка му вдъхваше увереността, че е способен да повдигне и планина. Устните й не спираха; шареха по страните, челюстта, ушите и обратно, възбуждащи стенания се откъсваха от гърлото й.
Той тръгна да излиза от кухнята, препъна се в небрежно метнато чердже и я удари в дръжката на вратата. Тя се разсмя, остана без дъх и обви още по-плътно крака около кръста му.
Устните им отново се сляха в груба, жадна целувка. Опря я на вратата и откъсна устни само за да ги насочи към гърдите й, които засмука жадно през памучната материя.
Безмерно, мощно удоволствие прониза цялото й тяло. Кръвта във вените й кипеше.„Беше повече, отколкото очакваше“ — помисли си тя Може би повече, отколкото бе готова да поеме. Но връщане назад нямаше.
Той се отдръпна от стената, на която се бе опрял.
— Побързай — успя само да изрече тя, докато той поемаше нагоре по стълбите. — Побързай!
Думите й караха кръвта му да пулсира. Побързай. Побързай. Усещаше дивото биене на сърцето й до своето. С Маги, вкопчена в него, той изкачи стъпалата, а зад тях остана диря от диви цветя.
Безпогрешно се отправи към спалнята, огряна от слънцето, а уханният бриз полюшваше пердетата. Двамата се стовариха върху не оправеното легло.
Ако той бе обхванат от лудост, то тя й бе подвластна. И двамата не мислеха, не се нуждаеха от нежни слова или милувки. Вкопчиха се един в друг като самозабравили се животни, късаха дрехите си, дърпаха, теглеха, изритваха обувки, обсипвайки се през цялото време с ненаситни яростни целувки.
Тялото й бе като двигател, зареден да се състезава. Търкаляше се, извиваше се и си отдръпваше, а дъхът й излизаше затоплен като огнено кълбо. Дрехи се разкъсваха, експлодираха желания.
Гладките му ръце, които при други обстоятелства вероятно биха се плъзгали по тялото й като вода, сега дращеха, охлузваха я, проникваха и доставяха неимоверна наслада на зареденото й с напрежение тяло; бяха като светкавици, раздиращи потъмнялото небе. Изпълваше ръцете си с гърдите й отново и отново, и замаян впиваше устни в зърната й.
Тя извика при досега на зъбите и устните му върху нежните връхчета, но не от болката, а от усещането на първия остър, всепоглъщащ оргазъм, който я разтърси.
Не бе очаквала да се предаде така бързо и всеотдайно, както не бе си представяла пълната безпомощност, последвала толкова скоро. Преди да успее да осъзнае какво преживя току-що, я завладя ново желание.
Тя заговори на келтски — полузабравени думи, дори не подозираше, че още ги помни. Никога, абсолютно никога не бе допускала, че е възможно копнежът да я обсеби до такава степен и да я остави така разтреперана. Тя се тресеше при допира на ръцете и настойчивите му устни. Последваха зашеметяващи мигове — тя се чувстваше неизразимо уязвена; костите и омекнаха, а главата и се замая от постепенното възкачване към върха.