Той изобщо не усети промяната. Долови само, че под него тя вибрира като опъната тетива на лък. Беше влажна, гореща и невероятно възбуждаща. Тялото й бе гладко, меко, гъвкаво, всичките му прекрасни извивки бяха изложени на погледа му. Бе завладян от отчаяното желание да я покори, да я притежава и да й се наслади напълно; обземаше го чувството, че нейната същност се слива и потича във вените му.
Хвана отпуснатата й ръка и продължи да я обладава, докато тя не извика името му, прозвучало като стенание.
Стаята се въртеше; тя измъкна ръката си и впи пръсти в косата му. Отново изпитваше неудържимо желание по него. Повдигна бедрата си.
— Сега! — успя да пророни тя. — Роуган, за Бога…
Но той вече се бе гмурнал в нея — дълбоко и безмилостно. Тя изви гръб и с наслада го прие като разтопена, приканваща плът. Тялото й посрещна неговото; ритъмът им съвпадаше при всяко проникване. Не усети впитите му в гърба й нокти.
Макар като в мъгла, той я наблюдаваше и отбелязваше всяка емоция, пробягнала по лицето й. „Веднъж няма да й стигне“ — мина му през ума. С цялата си вътрешна мощ той пронизваше издигнатия пред него щит, а тя го гледаше с широко отворени очи и страстно шептеше името му.
Потопи се в предложеното зелено море и заравяйки глава в огнените й къдрици, се предаде. С последен жаден тласък, той се изпразни в нея.
„В битката, която водеха — помисли си Маги — и двамата се оказаха жертви.“ Никой не познава славата, тъгата или цената на битката по-добре от ирландците. И ако наистина, както тя дълбоко се опасяваше, тялото й бе парализирано до края на живота й заради тази прекрасна война, то тя не съжаляваше за цената.
Слънцето продължаваше да блести. Сега, когато кръвта престана да пулсира като чук в главата й, тя долови чуруликането на птиците, бумтенето на пещите си, жуженето на пчелите.
Лежеше напряко на леглото. Главата и висеше безпомощно извън него. Ръцете я боляха. Може би защото все още здраво стискаха Роуган, проснат неподвижно върху нея, като че ли бе мъртъв.
Задържа дъха си и усети забързаното туптене на сърцето му. Истинско чудо е, реши тя, че не се бяха умъртвили един друг. Доволна, усещаше тежестта му върху себе си и през замъгления си поглед наблюдаваше танца на слънчевите лъчи върху тавана.
Неговото съзнание също бавно се проясни. Червеникавите светлини пред очите му избледняха, а после напълно изчезнаха и той отново съзря дребното, застинало тяло под себе си. Отново затвори очи и продължи да лежи неподвижно.
И какво трябваше да каже сега? — зачуди се той. Защо да му повярва, ако й заяви, че, смаян и объркан, е открил, че я обича? Да произнесе такова нещо, докато и двамата още са задоволени и зашеметени от секса, едва ли бе достатъчно за жена като Маги, едва ли би й помогнало да прозре истината.
Какво се казва, след като един мъж повали жена и й се нахвърли като животно? О, той не се съмняваше — бе й доставил удоволствие, но това не променяше факта, че напълно изгуби контрол и върху съзнанието, и върху тялото си, и върху онова, което разделяше цивилизованото от дивашкото.
За пръв път през живота си облада жена без финес, без да го е грижа за нея, без да се интересува от последствията.
Размърда се, но тя промърмори неодобрително и стегна, и без това силната хватка около него.
— Не си отивай.
— Няма — видя увисналата и без опора глава и завъртайки се, я притегли върху леглото. Едва не се стовариха от другата страна на леглото. — Как спиш на толкова малко легло? Та то е като за котенце.
— О, справям се добре. Но съм намислила да си купя ново сега, когато се видях с повече пари. Огромно, като онова в къщата ти.
Той си представи огромно легло стил „Чипъндейл“ в тясното помещение и се усмихна. Мислите му се върнаха в настоящето и усмивката изчезна:
— Маги?
Лицето й сияеше, очите й бяха полузатворени. На устните и играеше самодоволна усмивка.
— Роуган? — имитира тя същия сериозен той и се разсмя. — О, нали няма да започнеш да ми разправяш как съжаляваш, че си посегнал на честта ми или нещо подобно? Ако нечия чест изобщо е била накърнена, това е твоята. Но аз никак не съжалявам.
— Маги — повтори той и отметна кичур от лицето й. — Каква жена си само! Трудно е да съжаляваш, че си накърнил или си бил накърнен — той млъкна, взе ръката й и започна да я обсипва с целувки. Изведнъж погледът му попадна върху посинелите от натъртване места. Сепнат, той се дръпна. — Наранил съм те!