— Ъхъ… Сега, като ми обърна внимание, май дори започва да ме боли — тя раздвижи рамото си. — Явно доста силно съм се ударила във вратата. Но ти искаше да кажеш нещо.
Той се отдръпна от нея:
— Ужасно съжалявам — започна със странен глас. — Непростимо е. Извинение едва ли е достатъчно за поведението ми.
Тя наклони глава и дълго и внимателно го наблюдава „Възпитание“ — помисли си тя за сетен път. Иначе как можеше чисто гол мъж върху разбърканите чаршафи да изглежда изпълнен с толкова достойнство?
— Поведението ти? — повтори тя. — По-скоро бих казала поведението ни, Роуган и, че и двамата се справихме чудесно — надигна се, засмя се и обви врата му с ръце. — Да не мислиш, че няколко натъртвания ще ме повредят, сякаш съм нежно розово листенце, Роуган? Не, няма, уверявам те. Особено след като аз ги предизвиках.
— Въпросът е…
— Въпросът е, че и двамата се нахвърлихме един върху друг. А сега престани да се държиш, сякаш съм крехка пъпка, неспособна да признае насладата си от хубав, пламенен секс. Защото трябва да ти съобщя, че удоволствието ми беше пълно, както впрочем, и твоето.
Той нежно докосна синината над китката й.
— Предпочитам да не бях оставял белези.
— Е, не е нещо, което няма да мине.
Не, не беше. Но имаше нещо друго в неговото невнимание, което можеше да се окаже по-трайно.
— Маги, не предполагах и определено не напуснах Дъблин днес, за да приключи деня по този начин. Вече е малко късно да бъда отговорен — ядосан на себе си, той прокара ръка през косата си. — Може ли да си забременяла?
Тя примигна. Надигна се и седна на подвитите си крака. Въздъхна дълбоко. Родена в огъня. Сети се, че баща й бе казал, че е родена в огъня. Несъмнено такова отдаване е имал предвид той.
— Не — отговори тя суховато: чувствата и бяха прекалено объркани и непостоянни, за да ги анализира в момента. — Времето не е подходящо. А отговорността за себе си нося аз, Роуган.
— Трябваше да съобразя — погали лицето й. — Но ти ме стъписа, Маги, като се настани в скута ми с китка диви цветя. Ти и сега ме стъписваш.
Тя отново се усмихна и очите й светнаха.
— Вървях през полето от дома на сестра си към къщи. Слънцето грееше, Мърфи работеше на нивата, а в краката ми имаше толкова много цветя. Откакто татко почина преди пет години, не съм се чувствала тъй щастлива. После те видях в кухнята, работеше. Най-вероятно и аз да съм се стъписала — тя се отпусна и положи глава на рамото му. — Непременно ли трябва да се върнеш в Дъблин тази вечер, Роуган?
Всички срещи и досадни подробности от заплануваните уговорки потекоха през съзнанието му като река. Нейният аромат, примесен с неговия, витаеха около тях като мъгла.
— Бих могъл да отложа някои неща и да тръгна сутринта.
Тя се излегна и се усмихна.
— И предпочитам да не излизаме тази вечер.
— Ще отменя резервацията — огледа се наоколо. — Има ли телефон тук, горе?
— За какво ми е? Да ми звъни до главата и да ме буди?
— Защо ли питам? — той се отдръпна от нея и нахлузи измачканите си панталони. — Ще сляза долу да завъртя няколко телефона — обърна се и я видя притихнала в средата на тясното, разхвърляно легло. — Няколко много бързи обаждания
— Могат да почакат — извика тя след него.
— Не желая нищо да ме безпокои до сутринта.
Излезе бързо и обзет от сантиментален прилив, вдигна няколко листенца от дивите цветя по пътя.
Горе Маги чакаше: пет минути, шест минути. Стана, протегна се и направи гримаса — усети натъртеното си тяло. Поколеба се дали да наметне небрежно захвърлената на стола хавлия и тананикайки си, слезе долу.
Той все още бе до телефона. Стискаше слушалката между рамото и ухото си и бързо пишеше. Светлината, вече поугаснала, играеше в краката му.
— Отложи го за единадесет. Единадесет — повтори той. — Ще бъда в офиса в десет И се свържи с Джоузеф, Айлийн. Кажи му, че уреждам следваща доставка от Клар. Да, работите на Конканън. Аз…
Чу шум зад гърба си и се обърна. Маги стоеше като забулена в пламъци богиня с алабастрова кожа, нежни форми и знаещи очи. Гласът на секретарката бръмчеше в ухото му като досадна муха.
— Какво? Кое? — очите му, отначало замаяни, а после жадни, оглеждаха Маги от главата до петите, след това обратно и се приковаха върху лицето й. — Ще се погрижа за това, когато се върна — мускулите на корема му се стегнаха, когато Маги пристъпи напред и дръпна ципа на панталоните. — Не. Няма къде да ми се обадиш днес. Аз… — дъхът му секна — Маги го галеше с дългите си изваяни пръсти. — За Бога! Утре — успя да произнесе той, все още контролирайки се — Ще говорим утре.