Стовари слушалката върху вилката, но тя отскочи и падна на плота.
— Прекъснах разговора ти — засмя се Маги, докато той я придърпваше към себе си.
Ето, отново се случваше. Сякаш бе излязъл извън кожата си, стоеше настрана и наблюдаваше как звярът у него се пробужда. Хвана я за косите, отметна главата и назад и се нахвърли върху шията и устните й. Необходимостта да я обладае го завладяваше като опиат, за който кръвта му крещеше, разтуптяваше сърцето му и замъгляваше съзнанието.
Отново ще я нарани. Но дори фактът, че го съзнаваше, не бе в състояние да го спре. Със стон, стаил и бяс, и триумф, той я притисна към кухненската маса.
Изпита неясно, перверзно удовлетворение, когато видя очите й да се разширяват от изненада.
— Роуган, документите ти!
Вдигна бедрата й, така че петите й стъпиха на ръба на масата. Докато проникваше в нея, погледът му блестеше с пламъка на воин.
Ръката й се отметна и попадайки върху чашата от чая му, я запрати на пода. Порцеланът се разби в мига, в който отвореното куфарче изпадна от разклатената маса.
Пред очите на Маги проблеснаха искри и тя потъна в друг свят. С кожата на гърба си усещаше грубото дърво, потта, която потече от нея. А когато той вдигна краката й още по-високо и проникна още по-надълбоко, можеше да се закълне, че го усеща как достига сърцето й.
След това вече не усещаше нищо освен лудия вятър, който я понесе нагоре, нагоре до непознат връх. Задъхваше се, сякаш се давеше, после простена бавно, напълно отмаляла.
По-късно успя да си възвърне говора и се сгуши в прегръдките му.
— Значи приключи с телефонните разговори?
Той се засмя и я отнесе от кухнята.
Беше рано, когато я остави. Валеше летен дъжд; в утринното небе се бе очертала дъга. Сънливо му предложи да приготви чай и отново се унесе. Затова слезе в кухнята сам.
В шкафа откри окаяно бурканче с превърнало се на камък нескафе. Не му изглеждаше привлекателно, но реши да се задоволи с него, както и с единственото яйце, което намери в хладилника.
Събираше и се стараеше да подреди разхвърляните документи, когато, залитайки, тя се появи в кухнята. Очите й бяха подути, а косите — разчорлени. Само изсумтя нещо към него и се отправи към чайника.
„Толкова — помисли си той — за изпълнени с любов сбогувания.“
— Използвах май последния ти чист пешкир.
Тя отново изсумтя и си наля чай.
— А и топлата вода свърши, докато си вземах душ.
Този път тя само се прозина.
— Нямаш яйца.
Тя промърмори нещо като „… кокошките на Мърфи“. Събра накуп измачканите листа и ги напъха в куфарчето.
— Оставих вестникарските изрезки, които искаше, на плота. Камионът ще пристигне днес следобед. Нареди нещата в сандъци преди един часа.
Не последва реакция, той щракна куфарчето и обяви:
— Трябва да тръгвам — раздразнен се приближи до нея, хвана я за брадичката и я целуна: — И ще ми липсваш.
Беше излязъл през входната врата, преди тя да успее да събере мислите си и да изтича след него.
— Роуган! За Бога! Почакай. Едва съм си отворила очите.
Той се обърна и в този момент тя връхлетя върху него. Загубил равновесие, за малко щеше да повали и двамата върху цветната леха. В следващия миг я държеше в прегръдките си и двамата, останали без дъх, се целуваха под галещия топъл дъжд.
— И ти ще ми липсваш, да те вземат дяволите — тя притисна лице към рамото му и пое дълбоко въздух.
— Ела с мен. Хвърли някои неща в торбата и тръгвай.
— Не мога — тя се отдръпна и с изненада откри колко съжалява, че трябва да му откаже. — Трябва да свърша някои неща, а и не бих могла да работя в Дъблин.
— Не — съгласи се той след дълга пауза. — Предполагам, че не би могла.
— Ти ще можеш ли да дойдеш пак? За ден-два?
— Сега не ми е възможно. Но след две седмици вероятно ще успея.
— Е, не е толкова далеч — всъщност й се струваше цяла вечност. — И двамата трябва да свършим някои неща и след това…
— И тогава… — той я целуна. — Ще мислиш ли за мен, Маргарет Мери?
— Да.
Наблюдаваше го как си тръгва: носеше куфарчето в ръка, запали колата, изкара я на пътя.
Остана там дълго, след като шумът от мотора заглъхна, дълго, след като дъждът сиря и слънцето позлати деня.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Маги прекоси празната всекидневна, надникна през прозореца и се върна обратно. Оглеждаше петата къща тази седмица и единствено тук не ги посрещнаха изпълнени с надежда продавачи. Нямаше никакво намерение да обикаля повече.
Беше в покрайнините на Енис, малко по-далеч, отколкото би предпочела Бриана, но не достатъчно за вкуса на Маги. Постройката обаче беше нова, приличаше на куб и всички помещения бяха на един етаж.