— Две спални — изброяваше Маги, обхождайки я отново, — баня, обширна кухня, може да служи и за трапезария, добре осветена всекидневна със спретната тухлена камина.
Хвърли й последен поглед, стисна ръце в юмруци и обяви:
— Тази ще е!
— Маги, съгласна съм, че е достатъчно голяма за нея — обади се Бриана, като хапеше долната си устна, — но не е ли редно да е по-близо до вкъщи?
— Защо? Тя и без това мрази къщата, в която живееш.
— Но…
— Наблизо има бакалии, аптека, ресторантчета, ако реши да се храни навън.
— Тя никога не се храни навън.
— Време е да започне. И понеже няма да си наоколо, да угаждаш на всяко нейно хрумване, вероятно ще й се наложи, не смяташ ли?
— Не й угаждам — вирна гордо глава Бриана и пристъпи към прозореца. — И положително тя ще откаже да се премести тук.
— Няма да откаже. Не — помисли си Маги, — след като държа брадва над главата й. — Ако за миг се отърсиш от чувството за вина, с което толкова обичаш да се обгръщаш, ще признаеш, че така ще е най-добре за всички. Тя ще е по-щастлива в собствена къща… Или поне толкова щастлива, колкото може да бъде жена с нейния нрав. Разреши й да вземе каквото иска от къщи, ако това ще успокои съвестта ти, или аз ще й дам пари да си купи каквото пожелае. Предполагам, ще предпочете второто.
— Маги, това място няма чар.
— Също като майка ни — преди Бриана да успее да отговори, Маги прекоси стаята и прегърна скованите рамене на сестра си. — Ще й направиш градинка точно пред вратата. Ще пребоядисаме стените или ще ги облепим с тапети, или каквото поиска.
— Би могло да се направи по-приветливо.
— И никой не е в състояние да го стори по-добре от теб. Ще теглиш пари колкото трябва, докато и двете останете доволни.
— Не е честно. Маги, да влизаш във всичките тези разходи.
— По-честно е, отколкото допускаш — Маги прецени, че моментът е подходящ да поговори с Бриана за майка им. — Знаеш ли, че тя някога е пяла? Като професионалист.
— Майка? — прозвуча й толкова невероятно, че Бриана се разсмя. — Това пък откъде ти хрумна?
— Истина е. Случайно научих и проверих дали е вярно — пресягайки се та чашата си, Маги измъкна пожълтелите изрезки. — Сама можеш да се увериш. Няколко пъти дори са писали за нея.
Безмълвна, Бриана хвърли поглед върху изрезките и се загледа в избелялата снимка.
— Пяла е в Дъблин — промърмори тя. — Изкарвала си е прехраната. „Глас, чист и сладък като църковна камбана по Великден“ — пише тук. Но как е възможно? Никога не го е споменавала. Нито пък тате.
— Доста мислих по въпроса през последните дни — Маги се извърна и отново отиде до прозореца. — Изгубила е нещо скъпо и е получила нещо, което не е желала. През цялото време е наказвала както себе си, така и нас.
Зашеметена, Бриана остави изрезката.
— Но тя никога не е пяла у дома. Никога, дори един-единствен път.
— Все си мисля, че не е могла да го понесе или е смятала, че като се отказва, изкупва греха си. А най-вероятно — и двете — Маги усети странна умора и се постара да я преодолее. — Непрекъснато се опитвам да я извиня, Бри. Да си представя колко е била сломена, когато е разбрала, че е бременна с мен. Не й е оставало нищо друго, освен да се омъжи.
— Не е била права да те вини, Маги, а винаги го е правила. Дори и днес.
— Може би е така. Но все пак сега ми е малко по-ясно, защо никога не ме е обичала. И никога няма да ме обича.
— Ти… — Бриана сгъна внимателно изрезките и ги пъхна в чантата си. — Говорила ли си с нея за това?
— Опитах, но тя отказа. А имаше възможност нещо да се промени — Маги се обърна с лице към сестра си, изпълнена с ненавист към самата себе си заради чувството на вина, което не успяваше да преодолее. — Можело е да бъде по-различно. Макар и да не е продължила кариерата, за която е мечтала, в нашия живот можеше да има музика. И само защото не е получила онова, което е искала, се е отказала от всичко. Защо?
— Не мога да ти отговоря Някои хора не се чувстват удовлетворени, докато не получат всичко.
— Това не може да се промени — обяви Маги решително. — Но ще й дадем тази къща Ще дадем и на трите си онова, което можем.
„Колко бързо се свършват парите“ — помисли си Маги след няколко дни. Излизаше, че колкото повече имаш, толкова повече ти трябват. Но нотариалният акт за къщата вече бе на името на Маив и многобройните подробности, свързани с уреждането на дом, една по една се решаваха.
Жалко, че подробностите на собствения й живот оставаха неподредени.
Едва няколко пъти бе разговаряла с Роуган, мина й през ума, докато седеше начумерена пред кухненската маса. Е, имаше съобщения, препредавани от неговите Айлийн и Джоузеф, но той рядко си даваше труда да контактува пряко с нея. Или да се върне, както бе казал, че ще направи.