Нищо, така е по-добре, реши тя. И без това е заета. Толкова скици чакаха да бъдат претворени в стъкло. Ако тази сутрин започваше по-късно, единствената причина беше, че още не бе решила, с кой от всичките проекти да се захване най-напред.
А не, защото чакаше проклетия телефон да звънне
Стана и се запъти към вратата През прозореца видя Бриана да идва към къщата, предано следвана от Кон
— Слава Богу! Надявах се, че ще те заваря, преди да си започнала деня — зарадва се Бриана, докато измъкваше кошницата от ръката си на влизане в кухнята.
— Успя. Е, върви ли всичко добре?
— Изключително — чевръста както обикновено, Бриана отвори кошницата и отвътре се показаха все още димящите понички. — Лоти Съливан е истинска находка — тя се усмихна, като си представи пенсиониралата се медицинска сестра, която наеха за компаньонка на майка им. — Та тя е направо чудесна, Маги. Вече е почти част от семейството. Вчера, докато оформях цветните лехи пред къщата, майка опяваше, как вече е прекалено късно да се засаждат нови цветя, как външната страна на къщата не е боядисана в подходящ цвят. Общо взето, търсеше поводи за недоволство, а Лоти наблюдаваше сценката и се смееше през цялото време. Не се съгласи с никой от доводите й. Готова съм да се обзаложа, че и двете много се забавляваха.
— Жалко, че не бях там да видя — Маги разчупи една поничка. Ароматът и току-що чутата случка почти оправиха настроението й от това, че не е започнала работа навреме. — Попаднала си на истинско бижу, Бри. Лоти ще успее да се справи с нея.
— Не е само това. На нея й доставя удоволствие. Всеки път, щом майка каже нещо ужасно, Лоти се засмива и продължава да си върши работата. Изключвала съм възможността да стана свидетел на подобно нещо, Маги, но имам чувството, че двете ще се сработят.
— Разбира се, че ще се сработят — увери я Маги, като същевременно подхвърли залък на търпеливо чакащия Кон. — Пита ли вече Мърфи дали ще помогне да пренесем леглото й и другите неща, които иска?
— Не се наложи. Вече се е разчуло, че си й купила къща в покрайнините и през последните две седмици различни хора се отбиваха у дома, да питат с какво могат да помогнат. Мърфи също предложи якия си гръб и камионетката си.
— Значи още през следващата седмица тя и Лоти ще се настанят. Купих бутилка шампанско и двете с теб ще се напием, щом го направят.
Устните на Бриана трепнаха, но тя остана сериозна:
— Това не е повод за празнуване.
— Тогава ще намина уж случайно при теб — обяви Маги с лукава усмивка. — И ще нося бутилка шампанско.
Бриана й се усмихна, ала сърцето й бе свито.
— Маги, опитах да й поговоря за нейното пеене — съжали, че подхвана темата, защото очите на сестра й помръкнаха. — Редно е, нали?
— Разбира се — загубила внезапно апетит, Маги метна остатъка от поничката на Кон. — Постигна ли по-голям напредък от мен?
— Не. И с мен отказа да говори; ядоса се.
Не си струваше да повтаря словесните удари, които получи, реши Бриана. Болката само щеше да се наслои.
— Оттегли се в стаята, но взе изрезките.
— Това поне е нещо. Нищо чудно да й доставят някаква утеха — Маги подскочи при иззвъняването на телефона и така се устреми към него, че Бриана зяпна. — Ало? А, Айлийн, здравей — разочарованието в гласа й бе очевидно. — Да, получих снимките за каталога. Много са добри. Може би е редно лично да кажа на господин Суини, че… А, на съвещание. Не, не… Предай му от мое име, че ги одобрявам. Няма защо. Дочуване.
— Ти отговори на позвъняването — не се сдържа да из коментира Бриана.
— Ами, разбира се. Нали звънеше.
Острият той на сестра й накара Бриана да вдигне вежди.
— Очакваш ли обаждане?
— Не! Какво те кара да мислиш така?
— Ами начина, по който скочи. Втурна се, сякаш ще спасяваш дете, попаднало под колелата на автомобил.
Нима наистина бе постъпила така, зачуди се Маги. По този начин? Та това бе унизително.
— Ненавиждам, когато проклетото нещо звъни и пронизва ушите ми, това е всичко. Чака ме работа.
С тези думи, които прозвучаха като сбогуване, тя се отправи към работилницата.
Хич не й пукаше дали той ще звънне, или не, повтаряше си Маги. Вярно, бяха минали три седмици, откакто се бе прибрал в Дъблин, вярно, през това време говориха само два пъти, но това не я интересуваше. Тя бе прекалено заета, за да бъбри по телефона или да му отдели време, ако се появи да я види.
Както, по дяволите, обеща да направи, сети се тя и затръшна вратата на работилницата зад гърба си.