Пръстите му се раздвижиха неспокойно върху ръката й.
— Ако бях обърнал по-голямо внимание, щях…
— …да видиш онова, което желаех да видиш — довърши тя. — Поради причини, които не искам да обсъждам, снощи реших аз да предприема следващата стъпка. Когато те целунах, очаквах да усетя… премаляване и шемет. Нахвърлих се върху теб, почти сигурна, че ще изпитам онова, което винаги съм очаквала. Сърцето ми да затрепти, да не знам къде се намирам. Толкова много исках отново да изпитам тези чувства Но не успях.
— Патриша, аз… — той спря, а очите му се присвиха: — Какво?
Тя се засмя, с което го обърка още повече.
— Когато се наплаках на воля, си припомних целия епизод. Не се получи така, защото бе изненадан, Роуган. Разбрах, че целувката не ми е дала нищо.
— Нищо — повтори той.
— Само се почувствах неловко, че поставих и двама ни в неловко и неприятно положение. Хрумна ми, че макар и да те обичам, въобще не съм влюбена в теб. Просто целувах най-добрия си приятел.
— Разбирам — усещаше се така глупаво, сякаш мъжествеността му бе подложена на съмнение. Но все пак бе мъж. — Е, имала си късмет, това ли искаш да кажеш?
Тя наистина го познаваше добре. Засмя се и притисна ръка към бузата му.
— Не се чувствай обиден.
— Не си ме обидила. Доволен съм, че се разбрахме.
Острият й поглед го накара да изругае наум.
— Добре, вярно е! Обиди ме. Или поне засегна мъжката ми гордост — той й се ухили и намигна: — Оставаме приятели, нали?
— Винаги — тя въздъхна с облекчение. — Не мога да ти опиша колко добре се чувствам, че се разбрахме по този въпрос. Знаеш ли, май ще приема чая, който Джоузеф предложи. Ще се присъединиш ли към нас?
— Съжалявам. Току-що е пристигнала пратка от Инвърнес. Искам да я прегледам.
Тя стана.
— Трябва да се съглася с мама за едно. Прекалено много работиш, Роуган. Започва да ти се отразява. Нуждаеш се от няколко дни почивка.
— След един-два месеца.
Тя поклати глава и се наведе да го целуне.
— Винаги казваш така. Ще ми се този път да е истина — тя отметна глава и се усмихна. — Струва ми се, че вилата ти в Южна Франция е отлично място не само за отдих, но и за творческо вдъхновение. Цветовете и природата без съмнение биха допаднали на всеки творец.
Той зяпна и промърмори:
— Наистина ме познаваш прекалено добре.
— Така е. Обмисли предложението ми.
Остави го да мисли и слезе долу в кухнята. В централната зала Джоузеф развеждаше някои позакъснели посетители и тя се зае да приготви чая.
Джоузеф влезе точно когато наливаше първата чаша.
— Извинявам се — обади се той. — Нито позволиха да бъдат пришпорвани, нито се решиха да се разделят с някоя лира. А аз си мислех, че ще приключа деня, като продам медната скулптура. Нали знаеш — онази, дето малко прилича на имелов храст, но ми се измъкнаха.
— Пий един чай за утеха.
— Точно това ще направя, благодаря ти. Ти — той млъкна, когато съзря лицето й на силната светлина. — Какво има? Да не би нещо да не е наред?
— Не, защо? — тя отнесе чашите до масата и почти ги изпусна, когато той я хвана през раменете.
— Плакала си — изрече той напрегнато. — А под очите ти има сенки.
Тя нетърпеливо постави чашите на масата.
— Защо е толкова скъпа козметиката, след като не си свършва работата. Значи една жена не може да си поплаче на воля, щом не е сигурна в пудрата, която използва — накани се да седне, но ръцете му останаха на раменете й. Тя го погледна с изненада. Онова, което съзря в очите му, я смути. — Нищо ми няма. Наистина. От глупост е. Всичко е наред.
Той не можеше да мисли. И друг път я бе докосвал, разбира се, бяха танцували заедно. Но сега нямаше музика. Беше само тя. Бавно вдигна палец и го прокара нежно по сенките под очите.
— Роби все още ти липсва.
— Да и винаги ще ми липсва — само че лицето на покойния и съпруг, така дълбоко запечатано в нейното съзнание, се замъгли. Тя виждаше само Джоузеф. — Но аз не плаках за Роби. Не знам със сигурност за какво точно плаках.
„Толкова с прекрасна“ — помисли си той. Очите й бяха нежни и объркани. А кожата й — никога преди това не бе дръзвал да я докосне така — бе гладка като коприна.
— Не бива да плачеш, Пати — чу той собствения си глас. В следващия миг я целуна; устните му се впиха в нейните, ръката му се зарови в лъскавите й коси.
Той се забрави, погълнат от аромата й, прималял от начина, по които устните й откликнаха.
Тялото й се притисна към него и нежната й фигура събуди непоносими и противоречиви желания да я обладае, да я защити, да я утеши, да я притежава.