С чиния в ръцете тя се взираше през прозореца в бушуващата нощ.
— Няма. Но въпреки всичко хората ще дойдат, както дойдоха и днес.
— След това ще ги доведем тук. Остана толкова много храна. Не знам какво ще я правим — гласът на Бриана заглъхна.
— Тя излезе ли поне за малко от стаята си?
Бриана остана неподвижна за миг, после продължи с прибирането на чиниите.
— Не се чувства добре.
— Господи! Престани! Съпругът й почина. Всичките му познати дойдоха, а тя дори не си направи труда да се престори, че я засяга.
— Разбира се, че я засяга — гласът на Бриана беше стегнат. Нямаше сили да изтърпи една кавга, докато сърцето й растеше като тумор в гърдите. — Живя с него повече от двадесет години.
— И не стори за него почти нищо друго. Защо я защитаваш? Дори сега.
Ръцете на Бриана така силно стиснаха чинията, че се уплаши да не я разполови. Гласът й остана напълно спокоен.
— Никого не защитавам, само казвам истината. Хайде да не спорим. Нека в къщата да има мир, поне докато го погребем.
— В тази къща никога не е имало мир — обади се Маив от прага. Лицето й не бе посърнало от сълзи. Беше студено, изопнато и не прощаващо. — Той се погрижи за това. Дори сега го прави. Макар и мъртъв, пак превръща живота ми в тегоба.
— Няма да говориш така за него!
Цял ден Маги бе сдържала гнева си и сега той избухна като назъбен камък през крехко стъкло. Дръпна се от масата, а кутрето побягна да се скрие.
— Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за него.
— Ще говоря както искам — Маив придърпа по-плътно шала около врата си. Беше вълнен, а винаги бе мечтала за копринен. — Докато беше жив, ми донесе само мъка. Сега е мъртъв и отново ме измъчва.
— Не забелязвам сълзи в очите ти, майко.
— И няма да видиш. Нито ще живея, нито ще умра като лицемер. Ще говоря само Божията истина. Той ще отиде при дявола заради всичко, което ми стори днес — очите и огорчени и сини — се плъзнаха от Маги към Бриана. — И както Господ няма да му прости, така няма да му простя и аз.
— О, ти знаеш какво мисли Господ? — лицето на Маги бе пламнало от гняв. — Да не би с цялото си четене на молитвеника и с постоянните ти молитвени брътвежи да имаш пряка връзка с Господ?
— Престани да богохулстваш — страните на Маив също поруменяха от яд. — Няма да богохулстваш в тази къща.
— Ще говоря както искам — Маги повтори думите на майка си с иронична усмивка. — Мога да те уверя, че Том Конканън не се нуждае от оскъдната ти прошка.
— Достатъчно — макар вътрешно да трепереше, Бриана хвана рамото на Маги, за да я успокои. Пое си дълбоко дъх, за да е сигурна, че гласът и няма да й изневери. — Казах ги вече, майко — ще ти дам къщата. Няма за какво да се тревожиш.
— Какво? — извърна се Маги към сестра си. — Какви са тези приказки за къщата?
— Нали чу какво гласи завещанието му — започна Бриана, но Маги поклати глава.
— Не слушах. Адвокатски приказки. Не обърнах внимание.
— Той я остави на нея — все още трепереща, Маив вдигна пръст и го насочи обвинително. — Той завеща къщата на нея. През всичките тези години страдах и направих толкова жертви, а той дори това ми отне.
— Като се увери, че има здрав покрив над главата си и няма нужда да предприема каквото и да било, за да го поддържа, ще се успокои — отбеляза Маги, след като майка им напусна стаята.
Така беше. И Бриана смяташе, че ще успее да възцари мира. Цял живот бе успявала.
— Ще задържа къщата и ще я оставя да живее тук. Така ще се грижа за двете.
— Светица Бриана — промърмори Маги, но без злоба — Все някак ще се справим двете.
„Новата пещ ще трябва да почака“ — реши тя. Докато Макгинис продължава да купува, ще разполагат с достатъчно средства, за да поддържат и двете къщи.
— Мислила съм си… Говорихме с татко наскоро… — Бриана се колебаеше.
— Хайде, изплюй камъчето — насърчи я Маги.
— Трябва малко да се постегне, знам, а ми остана съвсем малко от онова, което ми завеща баба. Пък и дълговете…
— Аз ще изплатя дълговете.
— Не е справедливо.
— Напълно справедливо е — Маги стана, за да вземе чайника. — Той ги натрупа, за да ме изпрати във Венеция, нали? Ипотекира къщата и понесе всички скандали на майка. Цели три години се учих, благодарение на него. Ще се издължа.
— Къщата е моя, значи и дълговете вървят с нея — не отстъпваше Бриана.
Сестра й изглеждаше сговорчива, но Маги знаеше, че ако реши, може да е упорита като магаре.
— Ще спорим до второ пришествие, така ли? Добре — двете ще изплатим дълговете. Ако не заради теб, Бри, то поне ми разреши да го направя заради него. Имам нужда да го сторя.
— Ще измислим нещо — поомекна Бриана и взе чашата чай, която Маги й наля.