— Което означава, че искаш да бъде твоето.
— Точно така. И искам да ме придружиш.
Саркастичната забележка, която бе на устните й, замря. Вместо това попита:
— С теб? В Париж?
— Давам си сметка, че имаш някаква творческа или вероятно морална съпротива, да представяш лично творбите си, но се справи чудесно на изложбата в Дъблин. Би било добре, ако се появиш, макар и за кратко, на първата си международна изложба.
— Първата ми международна изложба? — едва успя да повтори тя, докато смисълът на думите проникваше в съзнанието й. — Аз не… говоря френски.
— Това не е проблем. Ще се появиш за малко в галерията, ще пръснеш малко от чара си и ще имаш предостатъчно време да разгледаш забележителностите — той изчака да чуе отговора й и понеже не получи, попита: — Е?
— Кога?
— Утре.
— Утре — в нея започна да се надига паника и сви стомаха й. — Искаш утре да замина с теб за Париж?
— Освен ако нямаш уговорен ангажимент, който да не си в състояние да отложиш.
— Не, нямам.
— Значи се уговорихме — облекчението му бе почти свирепо. — След като се убедим, че парижката изложба се радва на успех, искам да дойдеш с мен на юг.
— На юг?
— Имам вила на Средиземно море. Искам да остана насаме с теб, Маги. Никакви ангажименти, никакви срещи. Само с теб.
Тя вдигна поглед към него
— Времето, което си искал да си освободиш. За това ли си работил през последните няколко седмици? Нямаше да ти викам, ако ми беше обяснил.
— Трябваше първо да го обясня на себе си. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда — тя се усмихна. — Трябваше само да ме поканиш.
Час по-късно Маги нахлу в галерията, но се наложи да изчака нервно, докато Джоузеф приключи с някаква клиентка. Докато той обсипваше с чар и внимание жената, достатъчно възрастна, за да му бъде майка, тя тръгна из изложбената зала. Забеляза, че изкуството на индианците е заменено с отбрани метални скулптури. Заинтригувана от формите им, се захласна по тях и забрави за нетърпението си.
— Немски художник — чу гласа на Джоузеф зад гърба си. — Тези тук според мен са едновременно и дълбоки, и изпълнени с радост. Тържеството на основните елементи.
— Земя, огън, вода и загатнат въздух в медните извивки — уточни тя, не по-малко възхитена от него, и добави: — Има силно излъчване, а същевременно — нещо палаво и насмешливо.
— Може да е твое само срещу две хиляди лири.
— Истинска сделка. Жалко, че нямам стотинка — тя се обърна и го целуна. — Изглеждаш чудесно, Джоузеф. Колко сърца разби, откакто те видях за последен път?
— Само едно: моето, което ти принадлежи.
— Ха! Добре е и за двама ни, че знам какъв ласкател си. Имаш ли минутка свободно време?
— За теб — дни, седмици — той й целуна ръка, — години.
— Минутка ще ми стигне Джоузеф, какво ще ми трябва за Париж?
— Тясна черна жилетка, къса пола и обувки с много висок ток.
— Не се и съмнявам. Но, сериозно — заминавам, а нямам представа какво ми е нужно. Опитах се да се свържа с госпожа Суини, но е излязла.
— Знам, аз съм вторият ти избор. Унищожаваш ме — направи знак на един от служителите да излезе от помещението. — Всичко, от което се нуждаеш за Париж, Маги, е романтично сърце.
— Откъде да го взема?
— Носиш го в гърдите си. Не можеш да ме излъжеш. Виждал съм творбите ти.
Тя направи гримаса и пъхна ръка в неговата.
— Слушай, не бих признала това на всеки, но на теб мога да се доверя: никога не съм пътувала. Във Венеция единствената ми грижа бе да се уча и да не съм облечена в нещо, което може да се запали. И да си плащам наема. След като ми се отваря възможност да пътувам за Париж, не искам да приличам на глупачка.
— Няма. Доколкото схващам, ще пътуваш с Роуган, а той познава града като кореняк. Трябва да се държиш малко арогантно и отегчено и ще се впишеш идеално..
— Дойдох при теб да ми дадеш моден съвет. Унизително е да го кажа, но не мога да замина облечена така. Не че искам да се издокарам като манекен, но и не искам да изглеждам като провинциална братовчедка на Роуган.
— Х-м-м-м — Джоузеф сериозно обмисли проблема, дори леко я бутна назад и внимателно я огледа. — Така си чудесна, но…
— Но?
— Купи си копринени блузи. В ярки тонове, моето момиче. Никакви пастелни цветове за теб. И панталони от същата материя. Довери се на очите си за цветовете. Търси силни комбинации. А късата пола е напълно задължителна. Носиш ли черната рокля?
— Не я взех.
Той зацъка с език като добродушна леля, останала стара мома.
— Това не го очаквах. Но щом роклята не е налице, вземи нещо блестящо този път. Нещо, което да зашеметява — той посочи скулптурата до себе си. — Подобни металически тонове ще ти отиват. Не търси нещо класическо, а дръзко — доволен от казаното, той кимна. — Е, как ти се струва?