Маги наблюдаваше всичко това от прозореца, който гледаше към площад „Конкорд“.
Беше в Париж. Въздухът бе напоен със звуци, аромати и ярка светлина. А любовникът й спеше като пън на леглото зад гърба й.
Или поне така си мислеше тя.
От известно време той я съзерцаваше как гледа Париж. Наведе се през огромния прозорец, без да обръща внимание на презрамката на памучната нощница, която се плъзна по лявото й рамо. При пристигането им снощи, се държа сякаш градът й бе напълно безразличен. Очите й се разшириха при вида на пищното фоайе в хотела, но не каза нищо, докато се регистрираха.
Остана така смълчана и когато влязоха в обзаведения с плюшени мебели просторен апартамент и се отдалечи, докато Роуган даваше бакшиш на камериера.
Попита я дали стаята й харесва, а тя само сви рамене и обяви, че става.
Това го разсмя и той я повлече към леглото.
Но сега не изглеждаше толкова преситена, забеляза той. Напротив. Почти виждаше как нараства вълнението й, докато разглеждаше улицата и попиваше забързания живот на града. Нищо не можеше да го зарадва така, както възможността да й покаже Париж.
— Ако се наведеш още малко, ще накараш уличното движение да спре.
Тя се обърна, отметна коса от очите си и насочи поглед към нагънатите чаршафи и планините от възглавници, където лежеше той.
— И бомба не е в състояние да спре това движение. Защо искат да се погубят един друг?
— Смятат го за въпрос на чест. Как ти изглежда градът на дневна светлина?
— Претъпкан е. По-лошо е дори от Дъблин — но се смили и му се усмихна: — Прекрасен е, Роуган. Като стара, зла жена, която всички ухажват. Ей там долу има океан от цветя. Всеки път, когато някой спре да погледа или да купи, продавачът се прави, че не ги забелязва, сякаш е под достойнството му да им обърне внимание. Но прибира парите им и ги брои до последната монета.
Тя пропълзя на леглото и се изтегна отгоре му.
— Знам точно как се чувства — промърмори тя. — Нищо не дразни толкова, колкото да продаваш онова, което обичаш.
— Ако не ги продаде, ще умре от глад — той повдигна брадичката й. — Ако ти не продаваше произведенията, които обичаш, част от теб също щеше да умре.
— Да, поне онази част от мен, която иска да яде, без съмнение щеше да загине. Ще позвъниш ли на някоя от натруфените сервитьорки, да ни донесе закуска?
— Какво би искала?
Очите и заиграха дяволито.
— О, всичко. Като се започне с това…
Тя отметна чаршафите и се нахвърли върху него.
Доста по-късно тя излезе изпод душа и се обви с хавлиената бяла роба, закачена на гърба на вратата. Завари Роуган при масата до прозореца в приемната; наливаше кафе и четеше вестник.
— Вестникът е френски — тя вдиша аромата, който се носеше от кошничката с кроасани. — Четеш френски и италиански?
— Ъхъ — веждите му бяха сключени, докато преглеждаше финансовите страници. Мислеше си, че трябва да звънне на брокера си.
— И какво още?
— Какво, какво още?
— Какво още четеш и говориш? Език, искам да кажа.
— Малко немски. И достатъчно испански, за да се оправям.
— Келтски?
— Не — той обърна страницата, търсеше съобщенията за търгове на произведения на изкуството. — А ти?
— Баба ми по бащина линия го говореше, така че го научих — раменете й се движеха, докато мажеше конфитюр върху топлия кроасан. — Не е от особена полза, предполагам, освен човек да ругае на него. Но не би ти осигурил най-добрата маса във френски ресторант.
— Ценност е. Ние сме загубили доста от нашето историческо наследство — често разсъждаваше на тази тема. — Жалко е, че в Ирландия са малко местата, където ще чуеш да се говори ирландски. — Сети се за не що, което отдавна му се въртеше в главата, затова сгъна вестника и го остави настрана. — Кажи нещо на келтски.
— Сега ям.
— Кажи ми нещо, Маги, на стария език.
Тя изсумтя нетърпеливо, но изпълни молбата му. Прозвуча му като музика, доста екзотично и толкова непознато, че нищо не разбра.
— Какво каза?
— Че си приятна гледка за очите сутрин — тя се усмихна. — Виждаш ли, езикът е толкова подходящ за ласкателства, колкото и за ругатни. А сега ти ми кажи нещо на френски.
Той не само заговори. Наведе се напред, нежно докосна устните и със своите и прошепна: Me reveiller а cote de toi, c̀est le plus beau de tous les revess. Сърцето й трепна
— Какво значи това?
— Че да се събудя до теб е по-хубаво от всеки сън.
Тя сведе поглед.
— Изглежда, френският е по-благозвучен от английския.
Бързата й женствена реакция, хем го развесели, хем го привлече.