— Разчувствах те. Трябваше по-рано да ти заговоря на френски.
— Глупости — но той наистина я бе разчувствал, и то дълбоко. Пребори се с неочаквано проявената слабост, като се нахвърли върху храната. — Какво ям?
— Яйца „Бенедикт“.
— Вкусно е — обяви тя. С пълна уста. — Може би има малко повече подправки, но все пак са много вкусни. Какво ще правим днес, Роуган?
— Още си румена, Маги.
— Не съм — очите й се заковаха в неговите предизвикателно. — Бих искала да чуя какви са ти плановете. Надявам се, че този път първо ще ги обсъдиш с мен, вместо да ме повлечеш нанякъде, сякаш съм куче.
— Започвам да се привързвам към камшика, който ти наричаш език — отвърна й той любезно. — Сигурно вече се побърквам. И преди отново да си ме ужилила, мисля, че ще ти е приятно да видиш част от града. Не се съмнявам, че Лувъра ще ти допадне. Затова оставих сутринта свободна да разглеждаме, да пазаруваме или каквото искаш. Следобед по някое време ще наминем през галерията.
Идеята да се разходи из величествения музея й допадна. Тя допи кафето на Роуган и си наля чай.
— Ще ми е приятно да се поразходя. Колкото до пазаруването — трябва да взема нещо само за Бри.
— Редно е да вземеш нещо и за Маги.
— Маги няма нужда от нищо. Освен това не мога да си го позволя.
— Това е абсурд. Можеш от време на време да си позволяваш да си правиш по някой подарък. Заслужи си го.
— Изхарчих всичко, което изкарах — тя направи гримаса. — Нима тук имат нахалството да наричат това чай?
— Как така си го изхарчила? — той остави вилицата си — Само преди месец ти дадох чек с шестцифрено число. Не може да си пропиляла всичко.
— Да съм го пропиляла? — тя замахна опасно с ножа. — Приличам ли на човек, който пилее пари?
— За Бога, не!
— Тогава какво означават думите ти? Че не притежавам вкус или стил и не боравя умело със средствата си?
Той вдигна ръка в знак за помирение.
— Означава просто „не“. Но след като си хвърлила на вятъра парите, които ти дадох, искам да знам — за какво?
— Нищо не съм хвърлила на вятъра и въобще не е твоя работа.
— Ти си моя работа. Ако не можеш да управляваш парите си, аз ще го правя вместо теб.
— Няма. Че нали, надут, броящ стотинките задник такъв, те са си мои? Е, изхарчих ги. Или поне по-голямата част. Затова се погрижи да продадеш още от работите ми, за да ми набавиш още.
— Точно това възнамерявам да направя. И така — за какво ги изхарчи?
— Свършиха се! — бясна, засрамена, тя се отдръпна от масата. — Имам разходи, нали така. Трябваше да си набавя запаси и направих глупостта да си купя рокля.
Той скръсти ръце.
— За един месец си похарчила почти двеста хиляди лири за запаси и една рокля?
— Имах дълг за уреждане — скастри го тя. — И изобщо защо трябва да ти давам обяснение? В проклетия ти договор нищо не пише как да харча парите си.
— Договорът няма нищо общо — обясни й той търпеливо. Виждаше, че тя не е толкова ядосана, колкото унизена. — Питам просто къде са отишли парите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да не ми казваш.
Разумният му тон само я накара да се почувства още по-унизена.
— Купих къща на майка си, макар че никога няма да ми благодари за това. Налагаше се да я обзаведа, нали? Иначе щеше да вземе и последната възглавничка от Бриана — разгневена, прокара ръце през косата си и разпръсна огнени къдрици. — И да наема Лоти, и да им осигуря кола. Освен това ще трябва да давам издръжка, така че дадох на Бри пари за заплата, храна и други подобни за шест месеца напред. А и ипотеката, въпреки че Бриана ще се разбеснее, когато открие, че съм я платила. Но се налагаше да я уредя, защото тате я направи заради мен. И това свърших. Удържах дадената дума към него и няма да търпя да ми казваш какво да правя и какво не с моите пари.
Кръстосваше из стаята, докато фучеше, но спря до масата, когато Роуган продължи търпеливо да мълчи. Накрая той се обади:
— Ако трябва да обобщя: купила си къща за майка си, обзавела си я, набавила си кола и си й наела компаньонка. Покрила си ипотека, което ще ядоса сестра ти, но която си считала, че е твоя отговорност. Дала си на Бриана пари, с които майка ти да се издържа шест месеца и си осигурила продукти. И с остатъка си купила рокля.
— Точно така. Това ти казах. Какво лошо има?
Стоеше пред него, разтреперена от гняв, а очите й светеха очаквателно и жадно за сражение. Можеше, разсъждаваше той, да й каже, че се възхищава от невероятната й щедрост и преданост към семейството. Но се усъмни дали ще оцени жеста му.
— Значи всичко е обяснено — той вдигна чашата си. — Ще се погрижа да получиш аванс.
Въобще не бе сигурна, че ще успее да заговори. Когато най-после набра сили, просъска: