— Нямам.
— Типично — промърмори той и я повлече към вратата.
Маги реши, че на втората си изложба се справя доста по-наперено. Стомахът й не се свиваше така силно, нервите й не бяха така изопнати. И макар един-два пъти да й се прииска да избяга, успя да се овладее.
И ако копнееше за нещо, което не можеше да получи, тя си припомни, че успехът понякога трябва да задоволи човека.
— Маги.
Тя се извърна от събеседника си, чийто поглед почти не се откъсваше от деколтето й, и се втренчи в сестра си.
— Бриана?
— Точно така — усмихната, Бриана прегърна смаяната си сестра. — Щях да съм тук преди час, но при летището имаше задръстване.
— Но как така изобщо си тук?
— Роуган изпрати самолета да ме вземе.
— Роуган? — поразена, Маги обходи помещението с поглед, за да го открие. Той само й се усмихна, след това и на Бриана, преди да върне вниманието си към огромна жена в дантели. Маги издърпа Бриана в един ъгъл. — Ти пристигна със самолета на Роуган?
— Не исках да те разочаровам отново, Маги. Доста впечатлена от произведенията на Маги, които блещукаха из помещението, препълнено с екзотични чужденци, Бриана хвана ръката на сестра си. — Все се питах как да го уредя. Майка се чувства чудесно в компанията на Лоти и, разбира се, знаех, че мога да поверя Кон на Мърфи. Дори помолих госпожа Макгий да наглежда „Блакторн“ ден-два. Но оставаше проблемът как да се добера дотук.
— Искала си да дойдеш? — прошепна Маги. — Истински си искала?
— Разбира се. Не желаех нищо друго, освен да съм до теб. Но никога не съм си представяла, че ще е толкова грандиозно — Бриана се зазяпа по облечения в бяло сервитьор, който й поднесе чаша шампанско на сребърната табла.
— Мислех, че няма значение за теб — за да преодолее смущението си, Маги отпи голяма глътка. — Точно стоях и си мислех, ще ми се иска да има значение за теб.
— Гордея се с теб, Маги. О, толкова се гордея, както винаги съм ти казвала.
— Не ти вярвах. О, Господи… — усети сълзи да напират в очите й и яростно запремига, за да ги спре.
— Би трябвало да те е срам да мислиш така за мен — смъмри я Бриана.
— Никога не си показвала особен интерес — не й остана длъжна Маги.
— Правех каквото можех. Не разбирам всички неща, които сътворяваш, но това не означава, че не се гордея, че ги създаваш — Бриана отпи от чашата — О — възкликна тя, като се загледа в пенливото вино, — та това е прекрасно. Да не повярва човек, какъв невероятен вкус!
Прихвайки, Маги целуна сестра си.
— Господи, Бри! Ето ни двете в Париж и пием шампанско.
— И поне на мен това ми доставя огромно удоволствие. Трябва да благодаря на Роуган. Мислиш ли, че е удобно да го прекъсна за миг?
— След като ми доразкажеш всичко. Кога му се обади?
— Не съм му звъняла аз. Той ми звънна преди седмица.
— Той ти е звъннал?
— Да, и преди да успея да му кажа „Добро утро“, вече нареждаше какво и как да направя.
— Роуган е такъв.
— Обясни, че изпраща самолета и шофьорът ще ме чака на летището в Париж. Опитах се да кажа нещо, но той не спираше, шофьорът щял да ме закара до хотела. Виждала ли си подобно нещо, Маги. То е като истински палат.
— Почти си глътнах езика, когато влязох за пръв път. Продължавай.
— Трябвало да се приготвя, а шофьорът имал грижата да ме доведе тук. Което и направи, но мислех, че ще ме убие по пътя. А в хотелската стая намерих това, заедно с бележка, че ще му достави удоволствие, ако го облека — тя поглади с ръка копринения костюм, който носеше. — Нямаше да приема, но той така бе отправил молбата си, че щеше да бъде невъзпитано, ако откажа.
— Много го бива в това. А и ти стои чудесно.
— Чувствам се чудесно. Признавам — главата ми още е замаяна от самолети, коли и всичко тук. Всичко тук… — започна тя отново, като огледа помещението. — Толкова много хора, Маги. И са тук заради теб.
— Стига ми, че ти дойде. Да се разходим ли сред тях, така че да ги очароваш вместо мен?
— Те вече са очаровани, само като ви видят двете — отбеляза Роуган, който се бе доближил до тях. Взе ръката на Бриана и я целуна. — Удоволствие е да те видя отново.
— Благодаря ти, че уреди идването ми. Не мога да намеря думи…
— Току-що го стори. Нали не възразяваш, ако те запозная с някои хора? Господин Лъо Клер, онзи доста пищен мъж, застанал до Инерция на Маги. Току-що ми призна, че се е влюбил в теб.
— Доста набързо го е сторил, но с удоволствие ще се запозная. А и искам да се разходя из изложбата. Никога не съм виждала нещата на Маги така подредени.
Само след минути Маги отново успя да придърпа Роуган до себе си.