„Променила съм се — реши тя. — През няколкото месеца, откакто се запознах с Роуган, съм се променила.“ Сега вече не само искаше повече неща, но и се стремеше повече към онова, което нямаше. Допадаше й спокойствието и удоволствията, които парите осигуряват и то не само за да се грижи за близките си. Искаше пари за себе си.
Беше носила диаманти, беше танцувала в Париж.
И искаше отново да го направи.
А същевременно, дълбоко в душата й, оставаше потребността да бъде каквато е, да няма нужда от нищо и никого. „Ако загубя това — помисли си Маги паникьосано. — Ще загубя всичко.“
Тя грабна скицника и заобръща страниците. За миг — един ужасяващ миг — главата й бе така празна, както и листа пред нея. След това се впусна да рисува бясно, сякаш буря бушуваше у нея.
Рисуваше себе си. Двете същности, преплитащи се, отдръпващи се една от друга и в същото време отчаяно стремящи се отново да се съберат. Но как щяха да го постигнат, след като бяха толкова противоположни една на друга?
Изкуство заради самото изкуство; самота, за да запази разсъдъка си; независимост, за да съхрани гордостта си. А от другата страна — амбиции, жажда и желания.
Загледа се в завършената скица, потресена, че така бързо я бе направила. И сега, след като я бе нарисувала, изпита странно успокоение. Може би двете противопоставящи се същности я правеха такава, каквато е. И може би, ако някога изпиташе пълно спокойствие, нямаше да е тя.
— Отидоха си.
Умът й все още блуждаеше и тя погледна не разбиращо Роуган.
— Какво? Кой си е отишъл? Той се усмихна и поклати глава.
— Прислугата. Нали това искаше?
— Прислугата? — главата й се избистри — Отпратил си ги? Всичките?
— Точно това направих и само един Бог знае, какво ще ядем през следващите няколко дни. И все пак… — той млъкна, защото тя скочи и се метна на врата му. Скочи така силно, че той залитна назад и едва успя да запази равновесие, за да не паднат през перилата
— Ти си възхитителен мъж, Роуган. Наистина възхитителен.
Той я взе в ръцете си и погледна надолу от терасата.
— И за малко да съм мъртъв мъж.
— Сами сме? Напълно сами?
— Да, и си заслужих безкрайната благодарност на всички, като се започне от иконома. Прислужничката се разплака от щастие. Както и се очакваше да направи заради ненадейната почивка. Всички поеха към плажа или към провинцията, или където ги влече сърцето и къщата е изцяло на наше разположение.
Тя го целуна пламенно.
— И ще се възползваме от всеки сантиметър. За начало ще прибегнем до дивана ей там, зад вратата.
— Нима? — развеселен, той и не помисли да протестира, когато тя започна да разкопчава ризата му. — Толкова си настоятелна днес, Маргарет Мери.
— Онова за прислугата беше молба. Настояване е диванът.
Той повдигна вежди.
— Шезлонгът е по-близо.
— Прав си — тя се засмя, докато той я настаняваше в него. — Напълно си прав.
През следващите няколко дни те се печаха на терасата, разхождаха се по плажа или мързеливо плуваха в плиткия залив и се опияняваха от музиката на фонтаните. Следобедите хапваха надве-натри зле приготвена храна и поемаха с колата из околността.
Освен това имаше прекалено много телефонни обаждания за разбиранията на Маги.
Макар и да се държеше, сякаш е на почивка, Роуган никога не бе далеч от телефон или факс Ставаше дума за нещо във фабриката в Лимерик, някакви разпродажби на търг в Ню Йорк, неясни за нея приказки за терен, където той да построи поредния клон на галериите „Уърлдуайд“.
Сигурно щеше да се раздразни, ако не бе започнала да гледа на бизнеса му като на част от неговата самоличност така, както нейната работа бе за нея. Като се изключат различията помежду им, тя не можеше да се оплаква, ако той се затваряше за час или два в кабинета, след като виждаше колко е отдадена на някоя скица.
Ако вярваше, че мъж и жена могат да намерят помежду си хармония, която да трае цял живот, щеше да реши, че я е открила с Роуган.
— Дай да видя какво си нарисувала.
Със самодоволна прозявка Маги му подаде скицника. Слънцето залязваше и удавяше цветовете, които озаряваха небето на запад. Между тях бутилката, която той донесе от избата, се изстудяваше в кофичка с лед. Маги вдигна чашата си, отпи и се облегна назад, за да се наслади на последната си вечер във Франция.
— Доста работа ще имаш, когато се прибереш — отбеляза Роуган, изучавайки скиците. — Как ще подбереш с коя първо да се захванеш?
— Тя ще ме грабне. И колкото и наслада да изпитах от мързелуването, горя от нетърпение да се върна при пещите и да ги запаля.
— Мога да сложа в рамки скиците, които направи за Бриана. За скици с молив са доста добри. Особено ми харесва… — той замълча, защото попадна на нещо съвършено различно от скица на морето или пейзаж. — А какво е това тук?