Тя с усилие преодоля обзелия я мързел и хвърли поглед.
— А, това… Не правя често портрети, но тогава не можах да устоя.
Изобразяваше него, изтегнат на леглото, а ръката му бе отметната, сякаш се пресягаше към нещо. Към нея.
Изненадан и не особено доволен, той продължи намръщено да гледа скицата.
— Нахвърляла си това, докато съм спал.
— Е, не ми се щеше да те събудя и да разваля ефекта — тя доближи чашата до устните си, за да прикрие усмивката си. — Така сладко спеше. Не искаш ли да я окачиш в галерията си Дъблин?
— Но аз съм разсъблечен!
— Гол се казва, държа да ти напомня, когато стана дума за изкуство, Роуган. Подписала съм скицата, така ме можеш да прибереш добри пари за нея.
— Не възнамерявам да го правя.
Едва се удържа да не прихне.
— Като мой мениджър имаш задължението да продаваш творбите ми. Самият ти го повтаряш непрекъснато. А това, аз го казвам, е една от най-хубавите ми скици. Обърни внимание на светлосенките и начина, по който играят върху…
— Виждам — прекъсна я той напрегнато. — Както и всеки друг ще го забележи.
— Недей да скромничиш. Тялото ти е чудесно изваяно. Мисля, че го запечатах още по-добре на другата.
Кръвта му изстина
— Другата?
— Да. Чакай да видя — тя се пресегна и запрелиства страниците. — Ето я. Малко по-… контрастна е, тъй като тук си изправен. А и прозира част от арогантността.
Думите му убягваха. Беше го нарисувала прав на терасата, облегнал една ръка на перилата зад гърба си, а в другата държеше чаша бренди. И се усмихваше с особено самодоволна усмивка. И беше гол.
— Никога не съм позирал така, нито съм стоял гол на терасата да пия бренди.
Творческо хрумване — успокои го тя небрежно, доволна, че го е шокирала така неочаквано. — Познавам тялото ти достатъчно добре, за да го рисувам по памет. Щях да разваля темата, ако си бях дала труда да рисувам дрехи.
— Темата? А коя е тя?
— Господарят на къщата. Така, мисля, да я озаглавя. Можеш да ги предложиш комплект.
— Не възнамерявам да ти продавам.
— А защо не? Кажи ми. Продаде няколко от скиците ми, които далеч не са толкова добре направени. Не желаех да ги продавам, но ти притежаваш подписа ми под договора и ги продаде. Искам да предложиш на пазара тези — очите й блестяха дяволито. — Даже настоявам, като мисля, че това е мое право според договора.
— Аз ще ги откупя.
— Колко предлагаш? Чувам, че цената ми се покачва.
— Това е изнудване, Маги.
— О, да — тя вдигна чашата си за поздрав и отпи. — Трябва да ми предложиш цена, която да ме задоволи.
Той хвърли още един поглед към рисунката, преди решително да затвори скицника.
— И тя е?
— Чакай да видим. Мисля, че ако ме отнесеш горе и ме любиш, докато луната изгрее, може да се каже, че сме се споразумели.
— Имаш нюх за бизнес.
— Научих го от майстор — тя се накани да стане, но той поклати глава и я взе в ръце.
— Не искам никакви измъквания при тази сделка. Доколкото си спомням, условието ти бе да бъдеш отнесена горе.
— Прав си. Вероятно затова имам нужда от мениджър — докато той я отнасяше в къщата, тя усукваше кичур от косата му около пръста си. — Нали си наясно, че ако не бъда задоволена от изпълнението на останалите условия, сделката се разваля?
— Ще бъдеш задоволена.
На горната площадка на стълбището той спря, за да я целуне. Нейният отклик, както обикновено, бе бърз и напорист, и както винаги, разгорещи кръвта му. Влезе в спалнята, където омекотената светлина на залязващото слънце нахлуваше през прозорците. Скоро светлината щеше да стане сива и да помръкне.
Последната им вечер заедно нямаше да бъде прекарана в мрак.
Като реши така, той я положи на леглото и когато тя пресегна да го хване, той се изплъзна и започна да нарежда свещи из стаята — изящни стройни свещи, всяка изгоряла до различна височина. Маги седна на леглото и наблюдаваше как Роуган пали свещите и златните пламъчето затанцуваха.
— Романтично — отбеляза тя, но се чувстваше странно трогната. — Излиза, че малко изнудване дава резултат.
Той спря с горяща клечка между пръстите.
— Не съм ли достатъчно романтичен с теб, Маги?
— Пошегувах се — тя отметна коси. Гласът му бе прекалено сериозен. — Не се нуждая от романтика. Откровената похот ми е напълно достатъчна.
— Това ли е, което съществува между нас — той замислено приближи огъня към свещта, след което изгаси клечката. — Похот?
Тя се засмя и протегна ръце.
— Ако не престанеш да се мотаеш из стаята и не дойдеш при мен, ще видиш какво съществува между нас.