Изглеждаше пленителна на светлината на свещите, докато последните слънчеви лъчи хвърляха кървавата си диря през прозореца до леглото. Косата й сякаш пламтеше, кожата й бе придобила нежен загар от дните, прекарани на слънце, очите й бяха бдителни, присмехулни и безспорно подканващи.
Друг ден или нощ щеше да откликне на подобна покана, да я приеме, да се отдаде на стихията, която създаваха помежду си. Но настроението му се бе променило. Той бавно прекоси стаята, приближи се до нея и хвана ръцете й, преди тя да успее да то придърпа жадно в леглото; вдигна ги към устните си, а очите му не се откъсваха от нейните.
— Не това ни беше сделката, Маргарет Мери. Разбрахме се да те любя. Време е да го сторя — продължи да държи ръцете й, като ги придърпа надолу и се наведе напред, за да докосне устните и. — Крайно време е да ми дадеш възможност да го направя.
— Що за глупости са това? — гласът й потреперваше. Целуваше я бавно, нежно и много съсредоточено. — Не съм ли ти давала възможност?
— Но не и така — усети как ръцете й се стягат, а тя се отдръпна. — Толкова ли те е страх от нежност, Маги?
— Разбира се, че не — тя сякаш не успяваше да си поеме дъх, а в същото време го усещаше как бавно и тежко излиза от устните й. Цялото й тяло потреперваше, а той всъщност едва я докосваше. Нещо се изплъзваше от контрола й. — Роуган, не искам…
— Да бъдеш съблазнена?
Той откъсна устни от нейните и ги плъзна по лицето й.
— Точно това не искам — но главата й се килна назад, когато устните му се спуснаха по шията й.
— Но точно това ще ти се случи.
Едва тогава пусна ръцете й, за да я притисне към себе си. Никакви трескави прегръдки този път, а неимоверното желание да я притежава. Ръцете й тежаха, докато ги обвиваше около шията му. Успяваше единствено да се притиска към него, докато той милваше с върховете на пръстите си косата и лицето й нежно, като полъх на вятъра
Устните му се върнаха към нейните и се впиха в дълбока, влажна, безкрайна целувка, докато тя не се усети като разтопен восък в ръцете му.
Беше мамил и двамата, даде си сметка Роуган, докато я полагаше да легне. Като допускаше жарта да ги увлече, бе лишил и двамата от възможността да изпитат пялата топлина и сладост на нежността.
Тази нощ щеше да е по-различно
Тази нощ щеше да я преведе през лабиринт от сънища, преди да стигнат пламъците.
Вкусът му се просмука в нея, зашемети я, а нежността му я трогна. Ненаситността, която досега неизменно присъстваше при любенето им, се бе превърнала в лениво търпение, на която тя не можеше нито да се съпротивлява, нито да устои. Далеч преди да разтвори блузата й и да прокара гладките си, вещи пръсти по кожата, тя сякаш се носеше във въздуха.
Ръцете й се отпуснаха. Дъхът й секна, докато той прокарваше език по кожата й в дирене на малки, неоткрити досега вкусове. Тя се носеше но течението на усещанията и различаваше всяка точка, която той докосваше Усещането бе толкова различно от обичайното им експлозивно съвкупяване.
Тя пророни името му, когато той прихвана главата й и притисна разтопеното й тяло към своето.
— Моя си, Маги. Никой никога няма да ти даде това.
Може би бе редно да се противопостави на тази нова претенция за изключителни права. Но не намери сили. Устните му отново изследваха тялото й, сякаш разполагаше със седмици или години, за да довърши експедицията.
Светлината от свещите проблясваше като насън зад натежалите й клепачи. Улавяше мириса на цветята, които бе набрала сутринта и постави в синята ваза до прозореца. Долови бриза, който променяше посоката си с настъпването на нощта над Средиземно море и примесването на ароматите от цветя, и вода. От досега на пръстите и устните му цялата й кожа омекна, а мускулите й потръпнаха.
Как да не се сети досега, че именно така я е желал? Всички огньове бяха потушени и се наслаждаваше само на тлеещите живи въглени. Тя се раздвижи в ръцете му безпомощно, можеше единствено да попива всичко, което й даваше, и да го следва накъдето я водеше. Дори когато кръвта закипя в главата, в слабините му, той продължаваше нежно да я прегръща, да я възбужда, да я изчаква и да я наблюдава как преминава от една разтапяща емоция в друга.
Тя потрепери, нов стон се изтръгна от устните й и той отново пое ръцете й, задържа ги в едната си ръка, за да е свободен да я преведе през първия етап.
Тялото й се изви, миглите й потрепнаха. Наблюдаваше я, докато нежната му ръка накара дъхът й да секне. След това тя сякаш отново се разтопи и отпусна. Нейното удовлетворение го изпълни с удоволствие.
Слънцето залезе. Свещите угаснаха. Отново я поведе към още по-висок връх на екстаза и тя тихичко извика. Викът премина във въздишка и шепот. Сърцето и бе така преизпълнено, сякаш бе готово да се пръсне. Тогава той се плъзна в нея, като я облада нежно. Луната изгряваше.