Може и да е спала. Знаеше, че е сънувала. Отвори очи и видя луната високо на небето, а стаята беше празна. Отпусната като котка, обмисляше дали да не се свие отново. Но още докато се наместваше на възглавницата, вече знаеше, че никога няма да може да заспи, без той да е до нея.
Стана и леко залитна, сякаш главата й бе замъглена от вино. Намери пеньоара от тънка коприна — колко настоятелен бе Роуган, докато я склони да приеме подаръка. Допирът на ефирната материя й създаваше приятно усещане. Тръгна да го търси и го откри в блестящата от чистота кухня, аранжирана в черно и бяло.
— Трябваше да се досетя, че ще те заваря тук — гол до кръста, стоеше пред горещата печка. — За стомаха си ли мислиш?
— И за твоя, момичето ми — той изключи огъня под тигана и се обърна към нея. — Яйца.
— Че какво друго? — беше единственото, което и двамата можеха що-годе приемливо да приготвят. — Няма да се изненадам, ако за кудкудякаме, когато се върнем в Ирландия утре — по необясними причини се чувстваше смутена; прокара ръка през косите си веднъж, после и втори път. — Защо не ме накара да стана и да ги изпържа аз?
— Да те накарам? — той се пресегна да вземе чинии. — Това щеше да е за първи път.
— Искам да кажа — щях да го направя. В края на краищата, нямам чувството, че си изпълних задълженията преди това.
— Преди това?
— Горе. В леглото. Нищо не направих за теб.
— Сделката си е сделка — той разпредели яйцата по чиниите. — А от моя гледна точка доста добре се справи. Беше ми изключително приятно да наблюдавам как се разкриваш за мен — и възнамеряваше в най-скоро време отново го да изпита. — Защо не седнеш да хапнеш. Луната още дълго няма да слезе от небето.
— Сигурно си прав — малко поуспокоена, тя седна на масата. — А и нищо чудно храната да ми възвърне енергията. Знаеш ли — обяви тя с пълна уста, — никога не съм предполагала, че сексът може така да изтощава.
— Това не беше само секс.
Тонът му бе причина вилицата, която тя насочваше към устата си, да замръзне във въздуха. Под острото раздразнение прозираше обида и тя съжали, че я предизвика. Изненада се как бе успяла.
— Не това имах предвид, Роуган. Не исках да прозвучи обидно. Когато двама души се харесват…
— Аз не само те харесвам, Маги. Аз съм влюбен в теб.
Вилицата се изплъзна от ръката й и издрънча върху чинията. Обзе я паника.
— Не е вярно!
— Истина е — изрече го спокойно, макар да се проклинаше, че прави признанието си в ярко осветена кухня, над чинии с лошо приготвени яйца. — И ти си влюбена в мен.
— Не е вярно… Не е… Няма ти да ми кажеш какво ми е.
— Мога, след като си достатъчно глупава сама да не го кажеш. Между нас има нещо много повече от физическо привличане. Ако не бе магарешкият ти инат, отдавна щеше да престанеш да се преструваш, че не е така.
— Нямам магарешки инат!
— Напротив. Но това е едно от нещата, които ми харесват у теб — умът му вече се бе прояснил и бе доволен, че контролира ситуацията. — Можехме да обсъдим всичко това в друга атмосфера, но, доколкото те познавам, то едва ли има значение за теб. Влюбен съм в теб и искам да се омъжиш за мен.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Женитба? Думата заседна в гърлото й. Щеше да се задави. Не посмя да я повтори.
— Ти си полудял.
— Повярвай ми — премислих и този вариант — взе вилицата и продължи да се храни с вид на нормален човек. Но се чувстваше огорчен, ненадейно наранен. — Упорита си, доста често — невъзпитана, нерядко — погълната от себе си и не ти липсва бурен темперамент.
В продължение на няколко секунди устата й се отваряше и затваряше, без да успее да издаде звук, след което настръхна:
— Такава съм, значи?
— Да, и човек наистина трябва да е загубил ума си, да иска да мъкне такъв товар цял живот. Но… — той сипа чая, който бе приготвил — … ето. Факт е. Мисля, че е прието церемонията да се прави в църквата на булката, затова ще се венчаем в графство Клар.
— Прието? По дяволите всякакви обичаи и ти заедно с тях, Роуган! — да не би това, което пробягва като ледени висулки по гърба й, да е паника? Не може да бъде, успокояваше се тя. По-скоро е от обхваналия я гняв. Та тя нямаше от какво да се страхува. — Няма да се омъжа нито за теб, нито за когото и да било. Никога.
— Това е абсурд. Разбира се, че ще се омъжиш за мен. Ние си подхождаме изключително добре, Маги.
— Само преди миг бях упорита, с бурен нрав и невъзпитана.