— Такава си и това ми допада — той взе ръката й, не обърна внимание на съпротивата й, и я приближи до устните си. — Напълно ми допада
— Е, на мен не ми допада. Никак. Може и да съм се поддала на арогантността ти, Роуган, но това веднага може да се промени. Разбери ме — тя издърпа ръката си. — Няма да съм съпруга на никой мъж.
— На никой мъж освен мен.
Тя изсъска. Той само се ухили и това я възпламени. Помисли си, че една хубава кавга може и да й достави удоволствие, но нищо няма да реши.
— Доведе ме тук заради това, нали?
— Не. Възнамерявах да си осигуря още време, преди да сложа чувствата си в краката ти — много внимателно и съвсем съзнателно той отмести чинията. — Знаех, че ще ги запратиш обратно в лицето ми — очите му — спокойни, търпеливи — не се откъсваха от нейните. — Виждаш ли, добре съм те опознал, Маргарет Мери.
— Въобразяваш си — гневът и паниката, за която не искаше да признае, че я е обхванала, струяха от нея и я изпълваха с тъга. — Имам си причини да не разбивам сърцето си, Роуган, и да не желая да се омъжвам.
Беше му интересно и любопитно да разбере, че тя не се съпротивлява срещу женитба с него, а срещу брака поначало.
— И какви са те?
Тя сведе очи към чашата. След миг колебание постави обичайните си три бучки захар и разбърка чая.
— Ти си загубил родителите си.
— Да? — веждите му се свъсиха. Определено не очакваше това от нея. — Преди близо десет години.
— Болезнено е да загубиш някой от близките си. Отнема ти сигурността; излага те на мъртвешки студ. Обичаше ли ги?
— Много, Маги…
— Не, почакай. Искам да чуя какво ще ми кажеш. Важно е. Те обичаха ли те?
— Да.
— Откъде знаеш? — тя отпи, като държеше чашата с две ръце. — Защото са ти осигурили добър живот, хубава къща?
— Изобщо не е свързано с материални удобства. Знаех, че ме обичат, защото го усещах, защото те го показваха. И виждах, че се обичат и помежду си.
— В твоя дом е имало обич? Смях? Смеехте ли се, Роуган?
— Доста често — все още си го спомняше. — Бях покрусен, когато загинаха. Така внезапно, така брутално внезапно… — гласът му заглъхна, след това отново се усили. — Но после, когато най-лошото отмина, по някакъв начин дори се радвах, че се поминаха заедно. Единият без другия нямаше да е истински жив.
— Представа нямаш какъв късмет си имал, какъв подарък от съдбата е да израснеш в пълен с любов и щастие дом. Никога не съм виждала подобно нещо. И никога няма да узная какво е. Родителите ми не са се обичали. У дома царуваше гняв, обвинения, вина, чувство за дълг, но никога — любов. Имаш ли представа какво е да израстеш в дом, където двамата души, които са те създали, не се интересуват един от друг? Останаха заедно само защото бракът им бе като затвор, изграден от съзнанието и църквата.
— Не, нямам — той сложи ръка върху нейната. — Съжалявам, че е трябвало ти да го изпиташ.
— Заклех се още като момиче, заклех се никога да не попадна в подобен затвор
— Женитбата не винаги е затвор, Маги — подхвърли той нежно. — В случая с моите родители тя е била радост.
— Ти също може да си изградиш щастлив дом един ден. Но не и аз. Ти успяваш да постигнеш каквото искаш, Роуган. Но човек няма как да промени миналото си. Моята майка ме мрази.
Той се опита да възрази, но тя го изрече така делово, така простичко, че се отказа.
— Мразила ме е още преди да се появя на бял свят. Фактът, че съм била в утробата й, е провалил живота й, което тя не пропуска да ми припомни при всеки удобен случай. През всичките тези години сякаш не си давах сметка колко дълбока е тази омраза, докато баба ти не спомена, че майка ми е имала собствена кариера.
— Кариера? — той се порови в паметта си. — Пеенето й? Това какво общо има с теб?
— Всичко. Какъв избор е имала тя, освен да се откаже от сцената? На каква кариера е можела да разчита една неомъжена, бременна жена в страна като нашата? На никаква — потрепери, защото я полазиха ледени тръпки, и въздъхна. Толкова й бе трудно да го каже на глас, както правеше сега. — Тя е искала да постигне нещо. Това го разбирам, Роуган. Знам какво е да имаш амбиции. И си представям съвсем ясно какво означава да трябва да се откажеш от тях. Разбираш ли — тя не би се омъжила, ако не е било моето зачеване. Миг на страст, на желание — това е било. Баща ми е бил на повече от четиридесет, а тя — над тридесет. Тя, предполагам, е мечтала за романтика, а той е съзрял в нея прекрасна жена. Тогава е била красавица. Виждала съм снимки. Била е красива, преди огорчението да стопи всичко. И плодът й, седеммесечното бебе, я е унижавал и е разбил мечтите й. А и неговите. Да, и неговите.