— Не можеш да се виниш, че си се родила, Маги.
— О, знам това. Да не мислиш, че не го знам? Ей тук — изведнъж тя доста силно се чукна по главата. — И в сърцето. Не разбираш ли? Знам, че със самото си съществуване и с всяко мое поемане на въздух съм провалила неимоверно живота на двама души. Аз съм плод единствено на страст и всеки път, когато ме погледне, тя си спомня, че е съгрешила.
— Това е не само безсмислено, но и глупаво.
— Може и така да е. Тате ми каза, че някога я е обичал и сигурно е вярно. — Маги си представяше как е влязъл в кръчмата на О’Мейли, съзрял е Маив, чул я да пее и романтичното му сърце е политнало.
Но съвсем скоро се е сгромолясало. И за двамата.
— Бях на дванадесет, когато тя ми призна, че не съм била зачената в брак. Тя се изразява така. Очевидно е забелязала постепенното ми превръщане от девойка в жена. По онова време вече бях започнала да се заглеждам по момчета. Научих се да флиртувам с Мърфи и с двама-трима от селцето. Хвана ме да се целуваме с Мърфи до плевнята. Само се целувахме до сеното в топлия летен следобед и двамата млади, любопитни. Беше първата ми целувка и беше прекрасна, нежна, срамежлива и безобидна. И тя ни завари — Маги затвори очи и сцената възкръсна в паметта й. — Пребледня. Пребледня като платно, развика се, разфуча се и ме прибра в къщата. Била съм зла, заяви тя и грешна. И тъй като тате не бе у дома, да ме зашити, тя ме наби.
— Била те е? — шокът го накара да се надигне от стола. — Искаш да ми кажеш, че те е ударила, защото си се целувала с момче?
— Преби ме — отвърна Маги безизразно. — Бях свикнала да получавам плесници от нея. Но този път взе колан и започна да ме налага. Помислих си, че ще ме убие. А докато го вършеше, крещеше цитати от Библията и това, че съм белязана с грях.
— Нямала е право да се отнесе така с теб.
Той коленичи пред нея и обгърна лицето й с ръце.
— Не. Никой няма подобно право, но това не спира хората. Тогава видях омразата й и ужаса — също. Ужасът, с времето проумях, е бил, че ще свърша като нея — с бебе в корема и празнота в сърцето. Винаги съм знаела, че не ме обича, както майките обичат децата си. Усещах, че е малко по-мека и не така строга с Бри. Но дотогава не знаех защо.
Не я свърташе повече. Надигна се и отиде до малката тераса, отрупана с ярки мушката.
— Не е необходимо да говориш повече за това — обади се Роуган зад гърба й.
— Искам да довърша — небето беше обсипано със звезди, а бризът нежно преминаваше през дърветата. — Тя заяви, че съм белязана. И че ме налага така, за да си личи белега и отвън, за да разбера какво е бремето на жените, тъй като те раждат децата.
— Това е нечестно, Маги — не беше в състояние да овладее собствените си емоции. Обърна я към себе си и постави ръце на раменете й. Очите му бяха ледено сини и бесни. — Та ти си била още момиче.
— И да съм била, в онзи далечен ден вече не бях. Защото разбрах, Роуган, че тя вярва на всяка своя дума.
— Но това е било лъжа. Жалка лъжа.
— Не и за нея. За нея това бе самата истина. Обяви ми, че аз съм нейният кръст, че чрез мен Господ я е наказал за греховете й. Тя истински го вярва и всеки път, щом ме погледне, се сеща, че болката от раждането ми не е била достатъчна. Заради мен е била впримчена в омразен брак, свързана с нелюбим мъж и майка на нежелано дете. А наскоро открих, че същата тази дъщеря е провалила всичките й страстни мечти. Навярно е провалила всичко, което тя някога е била.
— Трябвало е да набият нея. Никой няма право да се нахвърля така върху дете и още по-малко — да използва подобна изкривена представа за Бога като оправдание.
— Странно, но тате каза почти същото. Когато се върна и видя какво е направила. Помислих си, че ще я удари. За пръв и единствен път в живота си то видях склонен да прояви насилие. Скараха се страхотно. Кавгата им беше по-ужасна дори от самия бой, който отнесох. Качих се в горната спалня, за да не чувам крясъците, а Бри дойде да ме намаже с мехлем. Погрижи се за мен, сякаш тя ми бе майка. През цялото време говореше някакви глупости в желанието си да заглуши виковете и ругатните, които се носеха отдолу. Ръцете й трепереха.
Тя не се съпротиви, когато Роуган я привлече в обятията си; очите й останаха сухи, а гласът — равен:
— Помислих си, че той ще си отиде. Навикаха си такива ужасни неща, мислех си, че не е възможно двама души да останат под един покрив след такива думи. Искаше ми се да ни вземе двете с Бри и да ни отведе; където и да е щеше да бъде по-добре. Чух го да казва как той също плаща за илюзията си, че я е обичал и желал, и че до гроб ще изплаща тази своя заблуда. Но не я напусна.
Маги отново се отдръпна. Отстъпи назад.
— Остана повече от десет години. Тя никога вече не ми посегна. По никакъв начин. Но и двете никога не забравихме онзи ден — мисля, че и двете не искахме да го забравим. Той се постара да го изтрие от паметта ми — даваше ми повече, обичаше ме повече. Но не успя. Ако я беше напуснал, ако ни беше взел и я беше оставил, нещата щяха да са различни. Но той не намери сили да го направи и ние останахме да живеем в онази къща като грешници в ада. Знаех, че независимо от това колко ме обича, е имало моменти, когато си е мислил, че ако всичко това не се бе случило — ако не бях аз, той ще е свободен.