Тя излезе навън, затвори вратата. Най-добре бе да не мисли за това. В края на краищата, Роуган беше разумен мъж.
Бавно тръгна към къщата на Бриана. Нощта се стелеше наоколо, лека влага полепваше по краката й, хладният вятър шумолеше в короните на дърветата.
Като примамлива светлинка на пристанище, прозорците на кухнята светеха в нощта. Маги стисна по-здраво поставените вече в рамка скици и ускори крачка.
Като приближи, дочу приглушено ръмжене откъм двора. Маги извика нежно, посрещна я радостно излайване. Кон изскочи от сенките през мъглата и щеше да скочи отгоре й, за да засвидетелства любовта и предаността си, ако тя не бе вдигнала ръка да го спре.
— Предпочитам да не ме поваляш на земята, благодаря. — тя го погали по главата и шията, а опашката му през цялото време бясно се въртеше. — Пазиш принцесата си, така ли? Е, хайде да отидем да я намерим.
В момента, когато Маги отвори вратата към кухнята. Кон се втурна вътре като кълбо от козина и мускули. Спря и ред вратата на вестибюла и отново размаха опашка.
— Там е значи — Маги остави скиците и се запъти нататък. Отвътре се дочуваха гласове, лек смях, британски акцент. — Има гости — обясни тя на Кон и напълно разочарова кучето, когато се отдалечи от вратата. — Няма да я безпокоим, ще се задоволиш с моята компания. — за да направи положението малко по-привлекателно, тя отиде до шкафа, където Бриана държеше кучешките бисквити. — Е, какъв номер ще ми покажеш, Кон, момчето ми?
Кон огледа бисквитата в ръката на Маги и премлясна. Приближи се с достойнство, седна и вдигна лапа.
— Браво, момчето ми.
Усетил лакомството в устата си. Кон скочи, тръгна към килимчето пред камината, обиколи го три пъти и накрая с въздишка се настани върху него, за да се наслади на бисквитата.
— И аз бих похапнала.
Огледа бързо кухнята и разкри цяло съкровище. Половинката от квадратен домашен хляб бе завит в кърпа. Маги излапа една филия, докато водата завираше, отряза си и втора, приготви чай.
Когато Бриана влезе, Маги обираше последните трохи от чинията.
— Чудех се кога ще се появиш — Бриана посегна и погали кучето, което се надигна и отърка глава в краката й.
— Щях да дойда по-рано, ако знаех, че си пекла хляб. Гости ли имаш?
— Да, двойка от Лондон, студент от Дери и две прелестни дами от Единбург. Доволна ли си от почивката?
— Мястото бе изключително красиво; горещи, слънчеви дни, топли нощи. Направих няколко скици, за да ти покажа — тя ги посочи с ръка.
Бриана взе рисунките и лицето й грейна от радост.
— Чудесни са.
— И аз си помислих, че ще ти харесат повече от пощенски картички.
— Така е. Благодаря, Маги. А аз събрах някои вестникарски изрезки за изложбата ти в Париж.
Маги се изненада
— Как ги събра?
— Помолих Роуган да ми ги изпрати. Искаш ли да ти видиш?
— Не точно сега. Това ще ме притесни, а работата ми върви изключително добре в момента.
— Ще ходиш ли в Рим, когато изложбата замине там?
— Не знам. Не съм мислила. Струва ми се, че всички тези места са далеч от тук.
— Като в сън — потвърди Бриана с въздишка и седна. — Още не мога да повярвам, че бях в Париж.
— Сега вече можеш да пътуваш повече, ако искаш.
— М-м-м-м… — сигурно имаше места, които би видяла с удоволствие, но домът я привличаше. — Алис Куайн роди момченце. Нарекоха го Дейвид. Вчера го кръстиха. Не спря да плаче през цялата служба.
— А Алис вероятно е пърхала наоколо като птичка.
— Не, държеше малкия Дейвид и го успокояваше, след което отиде да го накърми. Женитбата и майчинството доста я промениха. Човек не би повярвал, че е същата Алис.
— Женитбата винаги променя хората.
— Често към добро — но Бриана знаеше какво се върти в главата на сестра й. — Майка чудесно се справя.
— Не съм питала.
— Не — отвърна Бриана резервирано, — но аз пък ти казвам. Лоти успя да я придума да седи навън в градината по няколко часа на ден и да прави разходки.
— Разходки? — Маги усети, че е заинтригувана — Майка се разхожда?
— Не знам как го прави, но Лоти винаги успява да я убеди. Последния път, когато отидох да ги видя, тя държеше чиле прежда в ръце, а Лоти го навиваше на кълбета. Щом влязох, мама захвърли чилето и започна да нарежда как тази жена ще я вкара в гроба. Твърди, че на два пъти е уволнявала Лоти, но тя не си тръгвала. През цялото време, докато се оплакваше, Лоти се люлееше в стола усмихната и навиваше кълбото.
— Ако тази жена прогони Лоти…
— Не, чакай да ти доразкажа — Бриана се наведе напред, а очите й блестяха. — Стоях там, редях извинения и очаквах най-лошото. След известно време Лоти престана да се люлее. „Маив — рече тя, — престани да тормозиш момичето. Същинска сврака си“ — и отново й подаде чилето, обясни ми, че ще я учи да плете.