Аз съм всичко на света за Марк Суон, но само в мечтите си. В действителност съм сгодена за собственик на провинциално имение и всички очакват да се откажа от кариерата си, да започна да нося дълги поли и да се разхождам с лабрадорите в задния двор на огромната си къща.
Мишел ми се усмихва одобрително.
— Голяма късметлийка си — казва тя.
— Мм — отвръщам.
В този миг вратата се отваря и скачам на крака. Суон подава ръка на някакъв мъж с костюм. Американец е, личи си по шоколадовия тен и широкия костюм със свободна кройка, не твърде официален и все пак невероятно скъп. Прилича на Ели Рот.
— Благодаря. Радвам се, че се видяхме, Марк. Надявам се, че ще обмислиш предложението.
— Да — отговаря Суон, но тонът му издава, че не обещава нищо.
— Приятен ден, госпожице — обръща се непознатият към Мишел.
Тя му се усмихва чаровно.
— Доскоро, господин Джало.
Почакайте. Не… не е възможно това да е Франк Джало. Господи! Наистина е той. Едва сега разпознавам лицето, което заемаше цяла страница в последния брой на „Варайъти“. Джало е новият президент на „Артемис Студиос“, който пое поста от Елинър Маршъл. Един от най-влиятелните хора в Холивуд, третият след Дейвид Гефън и Стивън Спилбърг.
А е дошъл тук да ухажва Марк Суон.
Усещам лек световъртеж. Суон среща погледа ми. Изразът на очите му е хладен. За миг се спират на пръстена ми, а когато долавя ужаса, изписан на лицето ми, тялото му се отпуска, сякаш изведнъж му е хрумнало нещо.
— Почакай, Франк — казва той. Джало спира, обръща се и го поглежда с надежда, сякаш очаква да даде одобрението си за предложението му още сега. — Искам да те запозная с един човек. Анна Браун, това е Франк Джало.
— Приятно ми е… сър — казвам с пресъхнала уста.
— Сър! — възкликва Джало, хваща ръката ми и се разсмива. — Обичам тези английски обноски. Много ми допадат. Можеш да ме наричаш Франк, скъпа. Всеки, препоръчан от Марк, ми говори на ти.
Мишел се мръщи, но мисля, че съм единствената, която го забелязва.
— Анна е талантлив продуцент, но възнамерява да започне да пише сценарии — казва Суон с широка усмивка.
— Така ли? — обръща се Джало към мен, но единственият звук, който издавам, е скимтене. — Добра ли си?
— Ако е добра — намесва се Суон, — ще ти предоставя сценариите й, за да ги прегледаш.
— А ти би ли ги разработил, Марк? — лукаво пита Джало.
— Но няма да ги даваш на никого от проклетите вицепрезиденти — добавя Суон, сякаш не е чул въпроса му.
— О, не се безпокойте — обаждам се с пламнали страни, които навярно вече са в тон с рубина. — Не е нужно да си правите труда, господин… Франк.
— Господин Франк! — казва Джало с насмешка. — Слушай, скъпа, ще ти дам един съвет. Щом имаш влиятелни приятели, които могат да задействат връзките си за теб, не отказвай помощта им. Така се действа в Холивуд. Престани с тази британска резервираност. Ще прочета първия сценарий, който ми даде Марк Суон, защото той те препоръча. Щом си впечатлила него — свива рамене, — ще впечатлиш и мен. Разбра ли?
— Да — едва успявам да отговоря.
— Не можеш да получиш по-мощен тласък от неговата дума — уверява ме.
Не смея дори да погледна Суон.
— Е, какво ще кажеш сега? — пита Джало.
— Ами… благодаря.
Мъжът се усмихва.
— Бързо се учи, Марк. Радвам се, че се запознахме, Анна — казва, за да ми покаже, че е запомнил името ми. Пожелава ни приятен ден, излиза в коридора и виждам как асансьорът го поглъща.
Оставам с Марк и Мишел, загледана след него със зяпнала уста, шокирана от изненада.
— Не мога да повярвам, че направи това — казвам.
— Защо не? — нехайно пита Суон. Посяга към сакото си, окачено на облегалката на един стол. — Готова ли си? Имаме среща с Триш тази сутрин.
— О! — преглъщам с мъка. Все още ми е трудно да се опомня. — Да.
Цяла сутрин не обръща никакво внимание нито на пръстена, нито на прическата ми. Триш непрекъснато мърмори за промените, за които настоява, но той не отстъпва, а продължава да й обяснява какво иска от нея. Най-сетне тя се предава. Аз водя записки за Кити и Ели, но го правя на автопилот. Съзнанието ми е на километри разстояние. Опитвам се да проумея случилото се.
Знаех, че е гениален. И популярен. Но толкова влиятелен… досега не предполагах, че притежава такава власт. И че може да се застъпи за мен на високо ниво. Мислех, че просто ме насърчава, вдъхва ми увереност. Не очаквах да направи нещо подобно за мен.
За тридесет секунди преобърна целия ми живот. Писането на сценарии стана нещо повече от мечта. Вече наистина имам шанс. Шеф на киностудия ще прочете творението ми. Някои хора правят опити да пробият в Холивуд по десет-петнайсет години без успех.