О!
— Хей, там ли си?
— Да, да — продумвам едва-едва. Разбира се, че означава това, нали? Трябва да му позвъня. Веднага. Но се сещам, че не е в офиса си, а в хотелската стая, наета за съвещания.
Но не означава, че никога вече няма да го видя. Опитвам се да се отърся от прокрадващата се паника. Той твърди, че сме приятели. Разбира се, че няма да престанем да се виждаме.
— Трябва да запазиш връзките си с него — мъдро казва Чарлс. — Защо не го поканиш на годежа ни, скъпа?
— Хм…
— Бих се радвал да се запозная с него.
Преглъщам. Не се и съмнявам, че би се радвал. Всъщност защо не? Рано или късно, и аз ще се запозная с всички негови приятели.
— Разбира се — казвам. — Ще го поканя.
— На твое място не бих се тревожил — успокоява ме той. — Много скоро ще си намериш друга работа. А дори и да не намериш, честно казано, не ти е нужна — добавя с известна гордост.
— Благодаря… скъпи.
— Е, тогава ще те взема в пет и половина — весело казва Чарлс.
Затваряме.
— Уволнили са те? — пита Лили, повдигайки изписаните си вежди във фалшив израз на загриженост.
— Да — промърморвам.
— За какво? Злоупотреба със служебно положение? Интимна връзка с шефа? Наркотици? — развълнувано пита тя. — Е, вече няма значение, нали?
— Разбира се, че има — възразявам, готова да заплача. — Искам да мога сама да плащам сметките си.
— Не разбираш ли, Анна? Не е нужно да работиш. Ти спечели. Той е луд по теб — добавя с тон, който издава, че последното й се струва непонятно. — Проблемът ти е, че искаш и работа. Искаш да имаш всичко — изрича последната дума с раздразнение. — А вече получи единственото, което е важно.
Едва ли говори за любов.
— Когато се съберем с Хенри, може би ще се откажа от кариерата си на модел — продължава замислено. — Не че ще бъда принудена. Просто няма да имам желание повече да се занимавам с това. Ще се посветя на брака си.
— Трябва да взема душ — казвам. — Да се подготвя за семейната вечеря.
— Да, да. Нали не се безпокоиш, че Чарлс няма да хареса родителите ти?
— Не.
— Ама не можеш да отречеш, че не са от най-изтънчените. Но може би си права — добавя с въздишка. — За него няма значение какви са. Щом смята, че вече е открил идеалната жена. Теб!
Оглежда ме критично, но не мога да й помогна да намери обяснение. Самата аз нямам такова.
Чарлс пристига с ролса си точно на секундата и потегляме към Съри. Не ме разпитва за уволнението ми, което е страхотно, защото нямам желание да говоря на тази тема. Иска да обсъждаме само плановете за сватбата.
— Познавам и един невероятен човек, който може да достави портокалови цветчета по всяко време на годината. Трябва да имаш венец от портокалови цветчета, скъпа, както всяка булка през викторианската епоха. Ухаят божествено… А тортата… дано не искаш нещо екзотично… мисля си за традиционна, може би на шест етажа, с бяла глазура и много украси. Могат да включат семейния герб като елемент. И два вида крем, да се редуват етажи с бял шоколад и конфитюр от пресни малини и етажи с лимонов крем и ягодово пюре. Какво ще кажеш за сладолед? Обожавам лимонов. Намира се толкова рядко. С подсладен лимонов концентрат се получава страхотен сладолед… Църквата е „Сейнт Марк“, сред природата на Грийнхемптън. Построена е през шестнайсети век, много е красива, а и викарият ще ти хареса. Добър човек е и проповедите му са кратки…
Не престава да говори. Аз от време на време казвам „добре“ или „аха“. Иска ми се да проявявам интерес. Зная, че по-нататък ще проявя. Просто подготовката за една сватба е доста сложно нещо. Човек не се замисля, но щом се залови с организацията, изникват адски много неща за уреждане.
— Слушай, скъпи — проговарям най-сетне, когато навлизаме в селото на родителите ми. — Може би е по-добре всичко да бъде малко по-просто.
Поглежда ме ужасено.
— Какво? По-просто? Защо? Защо наистина?
— Ами днес ме уволниха и трябва да си търся нова работа — увъртам, — а това ще продължи цяла вечност. Трябва да довърша сценария и не зная дали ще имам време за подготовка за толкова пищна сватба.
— Аха — въздъхва с облекчение. — Значи по принцип нямаш нищо против хубава сватба.
Представата ми за хубава сватба е венчавка на плажа в присъствието само на най-близките роднини, но зная какъв отговор очаква той и казвам весело:
— Разбира се, че нямам! Просто едва ли ще се справя с подготовката.
— Не се тревожи, скъпа — успокоява ме Чарлс. — Бинки и Криспин ангажираха страхотна организаторка на сватбени тържества. Ще й се обадя. Флора Макстън.
Флора Макстън? Чела съм за нея в „Татлър“. Тя е най-търсеният консултант по планиране на големи светски сватби. Иска в аванс процент от бюджета, който да е минимум седемдесет и пет хиляди.