— Но Чарлс! — възразявам поразена. — Колко мислиш да похарчиш?
— Струва си да дам пари за малко показност — казва той. — Женя се само веднъж. Искам всичко да бъде съвършено. Да започнем съвместния си живот със стил. Тази ли е улицата?
— Да. Третата къща вляво.
— Ти няма да имаш грижата за нищо — заявява. — Можеш да оставиш всичко на мен.
— Ами… добре.
— Щом кариерата ти е важна за теб, важна е и за мен — уверява ме Чарлс. — Това ли е домът на родителите ти?
Поглеждам къщата. Не е голяма, с пътека, посипана с чакъл, с малка морава отпред и статуя на гном с гол задник. Често съм се срамувала заради него, а сега настойчиво гледам Чарлс и със злорадство очаквам и той да се почувства засрамен.
— Ето ни у дома — казвам предизвикателно.
Лицето му не трепва. Дори не подсмърква смутено.
— Чудесно е — отбелязва смело.
Родителите ми реагират както очаквах. Татко е висок и едър и леко смръщва вежди заради ръста на Чарлс, но му хвърлям гневен поглед и той се опомня. А мама се разтапя от любезност още преди да е узнала за цялото му финансово състояние. На лицата и на двамата се изписва облекчение. Явно си казват: „Истина е, Анна най-сетне си намери мъж!“. Много съм поласкана.
Ангелски нежната красота на мама не е намерила израз в готвенето й. Сервира ни печено агнешко с традиционните за английската кухня преварени зеленчуци, станали почти на каша — явно напълно е пропуснала британската кулинарна революция. Чарлс води учтив разговор. Прави комплименти за вечерята, за градината и дори за гнома с гол задник. После иска допълнително от разкашканите броколи. Несъмнено усеща, че се е превърнал в звезда.
— Мислим сватбата да бъде в Честър Хаус, ако не възразявате, разбира се — казва тактично. — Обикновено булката тръгва от дома на родителите си и това е чудесно, но ще имаме толкова много гости и ще е най-разумно…
— Какво е Честър Хаус? — пита татко.
— Къщата на Чарлс в провинцията — отговарям.
— Семейното убежище — скромно вметва той. — Много е подходящо за сватба.
Майка ми замълчава с леко притворени от задоволство очи като котка, която почесват зад ушите.
— Мислех, че живееш в Лондон, Чарлс? — пита тя може би твърде нетърпеливо.
— Там имам апартамент. По-удобно е — отбелязва Чарлс.
— До Итън Скуеър е, мамо — казвам, преди да е попитала.
— Оо! — възкликва майка ми, почти разтреперана от вълнение. Дори татко енергично кима, сякаш едва сега е разбрал колко богат е Чарлс.
След като предупредително я смушквам в ребрата, мама си трае, докато Чарлс се извинява и отива до тоалетната (където ще се натъкне на поставката за хартия във формата на испанка с кастанети в ръце). Емоциите мигом се отприщват и следва порой от прегръдки с насълзени очи, поздравления на висок глас и дежурната реплика на татко, че Чарлс е извадил голям късмет с мен, въпреки че дълбоко в себе си и той споделя облекчението на мама.
Едва когато успяваме да се измъкнем и да тръгнем обратно към Лондон в тъмнината, осъзнавам каква радост съм донесла на скъпите си родители. А Чарлс не подхвърля нито една хаплива реплика за това, че са обикновени хора от средната класа. Заявява, че са страхотни, и обещава да изпрати лимузина, която да ги докара на партито по случай годежа…
Мама каза:
— Ти си най-голямата късметлийка на света!
Зная, че е права. Няма спор. Наистина съм късметлийка.
Определено.
Единадесета глава
Събуждам се късно. Изключила съм будилника си и когато отварям очи, вече е девет и половина. През прашните прозорци и отворената врата на стаята нахлува светлина. Примигвам сънена, с неясна представа къде се намирам. У Чарлс? Не. Вкъщи съм. Хвърлям поглед към часовника и ужасено скачам. „По дяволите, вече съм закъсняла за…“
Изведнъж си спомням…
Нямам работа. Уволнена съм. Заради някакви скалъпени доклади за огледи.
С жален стон се влача към кухнята да си направя кафе. Има няколко тестени закуски (мои) и опаковки „Слимфаст“ (техни), но не ми се яде. Навън е хладно, така че просто обгръщам с длани димящата чаша и се чудя какво да правя.
— Добро утро.
Джанет изскача от спалнята си. Изглежда великолепно по боксерки и тънка камизола, прозява се, а косите й са секси разрошени. По дяволите. Не бих могла да изглеждам така дори ако отделя три часа за професионално разкрасяване.
— Здравей — казва тя. Леко поклаща глава и вперва поглед в мен. — Анна?
— Аз съм — потвърждавам мрачно.
— Лили ми каза. Толкова съжалявам!
— Няма проблем — уверявам я, въпреки че не е така. — Предполагам, че ще си намеря друга работа.