С мъка преглъщам буцата, заседнала на гърлото ми. Нямам представа дали ще намеря работа. Изведнъж ме залива вълна от страх. Аз открих сценария и привлякох Суон, но не мога да го докажа, нали? Не се и съмнявам, че Кити се е постарала да окаля името ми. Освен това не съм на двайсет и три, нали? На трийсет и две съм. Твърде късно е да започна отново от дъното. Ако ме назначат за секретарка, ще си остана такава завинаги.
— Със сигурност ще намериш. Имаш страхотна кариера — учтиво ме лъготи тя. — А и си близка с онзи режисьор. Той ще ти помогне.
Поглеждам я.
— Джанет, това е супер! Разбира се, че ще ми помогне.
Бързо отпивам нова глътка кафе и набирам номера му.
— Офисът на Марк Суон — казва Мишел.
Поглеждам Джанет, която стиска палци.
— Здравей, Мишел, обажда се Анна.
— Здравей — отвръща с половин уста. — Как мина обядът?
Обяд? А, да. С Марк.
— О, добре.
— А как е годеникът ти? — пита с лек укор.
— И той е добре. Слушай, там ли е Марк?
— Задръж — казва Мишел с досада.
Следва кратка пауза и чувам гласа на Суон. Задъхан, нетърпелив.
— Анна? Какво става?
— Вчера ме уволниха — отвръщам.
— Така ли? Защо?
— За нищо. Заради няколко скалъпени доклада, които написах за Кити. Всъщност обикалях… — не довършвам.
— Да?
— … бижутерските магазини за пръстена.
— Ясно.
— Все пак не е честно — изхленчвам с насълзени очи. — И Кити много добре го знае. Аз намерих сценария, аз намерих теб… никой друг не върши никаква работа в онази скапана компания.
— Тогава защо не се оплачеш на шефа?
— Ели Рот? Те са комбина. Той е поискал уволнението ми — замълчавам. — Като се замисля, не зная защо. Кити ми завиждаше, но Ели…
— Ели не го е грижа за теб — кратко отсича Суон. — Но аз съм трън в очите му. Подписах договор за филма, не мога да се откажа, без да навредя на репутацията си, вероятно не и без съдебно дело. Настоях да работиш с мен и затова е решил, че сега е моментът да ми покаже колко е силен. Да размаха камшика срещу вироглавия режисьор.
— Какво ще направиш по въпроса? — питам го, опомняйки се от моментната си разсеяност.
— Все още не съм измислил. Но ще си плати скъпо.
— Можеш ли да уредиш връщането ми на работа?
— Наистина ли съчини онези доклади?
— Да.
— Тогава едва ли ще успея. Явно просто са търсили повод, а ти си им го дала.
Страните ми пламват.
— Ти имаш влияние — изтъквам.
— Така е, но го използвам само когато е нужно.
— Мнооого смешно! — поемам си дъх. — Но аз нямам нужда от работа, нали?
— Доколкото разбирам, не.
— Нямам предвид Чарлс — изчервявам се. — Сценарият ми е почти готов. Нали ще го прочетеш и ще ми помогнеш да го лансирам?
— Ще го прочета — уверява ме Марк. — Но искрено се съмнявам, че е готов за представяне.
— Защо? Нали самият ти каза, че имам талант за сценарист?
— Може би. Но това е само първа чернова, Анна. Необходима е много работа, за да добие завършен вид. Не, няма да ти помогна да го лансираш.
— Защо? — усещам, че гласът ми става все по-писклив. Едва сдържам сълзите си. — Защо отказваш да ми помогнеш? Всеки би се вслушал в препоръките ти!
— Защото трябва да постигнеш успех сама — отвръща ми. — Мислех, че познаваш филмовия бизнес достатъчно добре. Не си въобразявай, че първият ти опит ще даде идеален резултат.
— Но аз мислех, че ще ме подкрепиш! — сопвам се.
— Не съм престанал да те подкрепям — заявява. — Просто не го разбираш.
Преглъщам с мъка.
— Е, добре — изричам сломена. — Добре. Все пак благодаря за помощта досега и за всичко.
— Трябва да затварям — разсеяно казва Суон. — Очаквам важно обаждане от киностудията. Ще се чуем отново, нали?
— Да — отговарям, но вече звучи сигнал „свободно“.
Джанет ме гледа от дивана.
— Е, не ти помогна много, а?
Избухвам в плач. Тя идва при мен и ме прегръща.
— Толкова е влиятелен — ридая на рамото й. — Може да ми помогне… но отказа. Каза, че не съм достатъчно добра… щом вече не работя там, сякаш е загубил вяра в мен…
— Сигурна съм, че си добра — уверява ме Джанет като вярна приятелка. — Обзалагам се, че сценарият ти е просто фантастичен.
— Няма да ми помогне да си намеря импресарио. А ми е нужен, за да продам сценария си. Не искам да разчитам на Чарлс, нали разбираш?
— Разбирам — казва тя със съчувствие.
— Край на кариерата ми. Никога няма да си намеря импресарио. Никой няма да се застъпи за мен.
— Защо? Нима сценарият ти не е добър?
— Не разбираш — хленча. — Сценарият е страхотен, но вече съм на трийсет и две, а често ме вземат за още по-стара. Сега се търсят млади сценаристи, които изглеждат шик. Стилно. Като теб — казвам отчаяно. — Нямам представителна външност. Дори с тази чудесна прическа.