Джанет се отдръпва назад и ми подава кърпичка. Послушно издухвам носа си.
— Имам план — думите й прозвучават като закана.
Поглеждам я скептично.
— Какво, мислиш, че жена с моята външност несъмнено е глупава? — пита раздразнително. — Ти също не си справедлива, знаеш ли!
— Зная. Извинявай.
— И моята кариера не върви идеално — признава, — затова действам. Обаждам се на агенции и редакции на списания, изпращам снимки. Зная в кои клубове да ходя, старая се да покажа на всички, че където е Джей-Ми, там е купонът!
— И какво постигаш?
Намръщва се леко.
— Е… това е само началото. Както и да е, и ти трябва да действаш. Кандидатствай за работа. Пиши писма. И трябва да изглеждаш подходящо.
— За последното нямам шанс — казвам мрачно.
— Напротив — възразява ми тържествувайки. — Имаш голям шанс. Забрави ли как те издокарах за партито?
— Беше много мило от твоя страна — признавам. — Но това е реалният живот. Не можеш да скриеш всичко в голям облак от тафта, докато крачиш по Дийн Стрийт в търсене на импресарио.
— Ха! — тросва се Джанет с презрение. — Нима мислиш, че се получава само с вечерен тоалет? Мога да ти намеря подходящи дрехи за всякакъв случай.
Изсумтявам.
— Наистина ли?
— Ти просто се обличаш неподходящо. Мога да ти помогна да изглеждаш шик — уверява ме тя. Щраква с пръсти. — Вече имаш хубава прическа.
Вярно е. Косата ми е запазила страхотната форма, която й придаде Паоло. Спомням си колко доволна се чувствах вечерта в Честър Хаус. Наистина бях почти хубава.
— Но дрехите са толкова скъпи — казвам аз. Иска ми се да вярвам в думите й, но… — Влизала ли си в „Мис Сиксти“? — магазинът се казва така, защото най-евтините тоалети в него струват шейсет лири.
Джанет повдига изписаните си вежди.
— Анна — казва търпеливо, — колко имаш в банковата си сметка?
Замислям се.
— Около хиляда и петстотин.
— Тогава да ги похарчим.
Зяпвам срещу нея.
— Полудяла ли си?
— А ти? — отвръща. — Може би си забравила, че ще се омъжваш за един от най-богатите мъже в Англия.
И двете поглеждаме пръстена ми.
— Нали искаш да си намериш нова работа? — направо ме притиска. — Искаш да имаш подобаващ вид за личност от филмовия бизнес!
Кимвам.
— Тогава не спори с Джей-Ми. Тръгвай с мен!
Мамка му. Защо не? Нямам по-добра идея.
Хващаме такси до Бонд Стрийт, личната Мека на Джанет. Пълно е със страхотни бутици за маркови дрехи и обувки, както и с онези кокетни магазинчета за скъпи сувенири, в които една ароматизирана свещ струва десет лири. Развълнувана е като дете в Дисниленд, подскача, вика „ох“ и „ах“ навсякъде и говори сякаш на себе си:
— Това ще ти стои чудесно… идеално е за покриване на раменете… кашмирена блуза с V-образно деколте, идеално… кожени поли, еластичен памук, ниска талия… червеното стои много елегантно в съчетание с кремаво. А това ново тъмносиньо…
— Но, Джанет — хленча аз, — погледни цените — вземам малко кашмирено парцалче, претендиращо да се нарича пуловер. За кого? За куклата Барби? — Това струва триста и осемдесет. А тези обувки са петстотин деветдесет и пет.
— „Армани“ са — изтъква тя.
— Но оттук мога да си позволя най-много три неща.
— Хм — промърморва Джанет. — Нямаш ли съпружеска кредитна карта?
— Не — отвръщам й троснато. — А и не искам да харча парите на Чарлс.
— Луда ли си?
— Не искам да бъда държанка.
— Не си такава, ти си бъдеща булка. Толкова е романтично — въздъхва Джанет. — Имаш право да се радваш на цялата божия благодат.
Упорито поклащам глава.
— По дяволите — сърди се тя. — Нито „Воаяж“ нито „Армани“, нито „Донна“ — въздъхва. — Нито „Клое“.
— Разбирам — отново ме обзема мрачно настроение. — Значи няма да стане?
— Не съм казала това! — разпалено възразява Джанет. — Навсякъде могат да се намерят два прилични тоалета. Може би от „Ейч енд Ем“, „Зара“ или „Банана Рипъблик“. Просто трябва да знаеш какво търсиш.
— А какво търсим всъщност? — питам.
Джанет поглежда любимите ми джинси и удобния черен пуловер от „Маркс енд Спенсър“, който съвършено прикрива огромните ми гърди.
— Не подобни неща — отсича решително. — Ето, първа спирка „Банана Рипъблик“. Сега… — спира пред въртящите се врати. — … трябва да се оставиш изцяло в мои ръце.
— Както кажеш — съгласявам се.
Джанет мята лъскавите си черни коси.
— Готова ли си?
Може би вече съм споменавала, че ужасно мразя да си купувам дрехи. Старая се да убедя себе си, че безкрайната смяна на тоалети пред огледалото, от което напразно се опитвам да се скрия, не е пълна загуба на време. Този път трябва да понасям и срама пред Джанет, която стои до мен в пробната и ме гледа. Зная, че е моя приятелка, но е и невероятна красавица със съвършена кожа, бляскави очи и стройна фигура.