— Не съм казала това. Никога няма да станеш по-крехка или… нали се досещаш, красива. Имам предвид според традиционните представи — добавя припряно.
Въздъхвам.
— Страшно ме успокояваш.
— Но не е нужно една жена да бъде красавица, за да изглежда секси, Анна. У теб има огън. Имаш страхотна кожа, висока си, а косата и очите ти са изключителни.
— Но носът ми е като на Гонзо.
— Носът ти е уникален.
— Ще си направя пластична операция — въодушевено заговарям. — Веднага щом се омъжа. Казах, че не искам да харча неговите пари, но за това ще направя компромис.
— Недей! — ужасено извиква Джанет. — Ще заличиш една от най-характерните си черти.
— Не искам уникални черти. Искам да бъда хубава.
— Защо? — пита Джанет. Стрелвам я с поглед, но явно не се шегува. — Защо искаш това? Всички други момичета са такива. Ти си различна.
— Но в лошия смисъл.
— Само ти мислиш така.
— Приличам на мъж. Огромна, висока и яка.
Джанет се смее.
— Не приличаш на мъж. По-женствена си, отколкото предполагаш. Нека ти покажа.
Продължава да издухва косите ми, а аз просто седя неподвижно. Иска ми се да си налея чаша чай, да пусна шоуто на Опра и да прекратя цялата тази глупост, но сърце не ми дава. Джанет е толкова добра. Трябва да изтърпя всичко.
— Готова си — заявява тя.
Седя пред огледалото в спалнята й. Има извита тоалетка, със снимка на Джей-Ло в рамка и безмилостно осветено огледало, цялото обрамчено с крушки като в театрална гримьорна. Потръпвам, когато виждам кожата си. Откроява се всяка бръчка, всяка широка пора.
— Не се тревожи, всички изглеждат така, преди да сложат фон дьо тен — успокоява ме Джанет. — Добре. Погледни. Гледаш ли?
— Гледам, гледам.
Подрежда съдържанието на чантичката ми с козметични принадлежности пред себе си, сякаш е хирург и това са инструментите й.
— Тампони.
— Налице.
— Фон дьо тен.
— Налице.
— Престани да казваш „налице“ и внимавай.
— Извинявай — казвам смирено. — Много съм ти благодарна, наистина.
— Златистокафява пудра. Къде е ружът ти?
— Ползвам това.
— Добро е, но през зимата ще имаш нужда от руж. Розов. Зарежи тези златистокафяви нюанси. Не подхождат на естествения цвят на кожата ти. Ето — изважда малка квадратна кутийка с яркорозов руж, какъвто никога не бих се осмелила да сложа, и ми го подава. — Можеш да го задържиш.
— „Мейбъли“? Не ползваш ли само елитни марки?
— Продуктите на „Мейбъли“ са отлични — казва Джанет. — Чета книги. „Не заставайте пред щанд с козметика без мен“. Можеш да си я поръчаш от Америка. Описва химическия състав на повечето гримове.
— Аха.
Не знаех, че гледа толкова сериозно на това.
— Значи руж, спирала, гланц за устни, очна линия. Зарежи черното, твърде тежко е за теб. Повече ти подхожда светлокафяво. Подчертава сините ти очи.
— Не е ли по-добре със синьо.
— Синьо? Не, за бога — строго ме смъмря Джанет. — Да не би да искаш да приличаш на „Банана рама“ от осемдесетте?
— Не.
— Ще започнем с овлажняващ крем. Трябва да бъде антикомедонен и да съдържа слънцезащитен фактор.
— Какви ги говориш?
— Да не предизвиква поява на пъпки — обяснява Джанет и внимателно нанася крем. — „Ойл ъв Олей“ е чудесен. Е, да изчакаме, докато попие. Добре.
Добре? Лицето ми лъщи като носа на елена Рудолф.
— След това коректор. Поставя се под фон дьо тена, не върху него. Така кожата изглежда по-гладка. Ето така — внимателно намазва областта под очите ми с моя дълготраен коректор „Макс Фактор“. Изведнъж признаците на умора по лицето ми почти изчезват. — После постепенно нанасяш фон дьо тен, чак до самата коса.
Прави практическа демонстрация. Наблюдавам действията й в огледалото. Е, добре, забелязвам, че лицето ми започва да изглежда по-гладко. Не мога да отрека.
— Следва руж — замисля се. — Има няколко техники, но тъй като си начинаеща, предлагам да ти покажа най-лесната. Слагаш на скулите, тук, леко докосваш брадичката и добавяш малко под нея. Съвсем леко ще сложа и на челото ти. Ето — казва тя със задоволство. — Внимаваш ли?
— Да, внимавам.
Наистина е доста впечатляващо. Завъртам глава и поглеждам лицето си от различен ъгъл. Скулите ми се открояват по-ясно, бузите ми не изглеждат толкова пълни, розовите оттенъци придават свежест, а от торбичките под очите ми няма и следа.
— Не прекалявай. Дневният грим трябва да бъде лек. Разбра ли? Колкото по-малко, толкова по-добре — продължава. — Имаш страхотни очи, не ги очертавай твърде силно. Светлокафяви сенки, неутрални, в един нюанс, само върху клепача. Ето така, съвсем просто е. Имаш доста тъмни мигли. Най-добре е да не слагаш спирала през деня, а вечер лек пласт на горните, така… — докосва ги с четчицата. — Изглеждат още по-дълги. Виждаш ли?