— Да. Господи, наистина си добра — отбелязвам.
— Няма да имаш нужда от очна линия, ако използваш спирала. Би изглеждало твърде претрупано. Остават само устните. Твоите са много секси — добавя. Наистина ли долавям нотка на завист в гласа й? — Много чувствени. През деня слагай само по малко вазелин или прозрачен гланц. Разбрано?
Показва как. Изведнъж започвам да забелязвам устните си. Изглеждат издължени и нежни. Кой би предположил? Блестят от прозрачния гланц, сякаш съм ги облизала.
— За вечерта можеш да използваш неутрален цвят, по-близък до розово, отколкото до кафяво. И никакво очертаване с молив. Няма по-грозна гледка от момиче, чийто грим се е изтрил и е останала само тънка ивица около устните й. Като порнозвезда — казва Джанет.
— Ще го запомня.
— Следва парфюмът. Трябва да имаш аромат, който да бъде твоя запазена марка. Моят е специално създаден за Джей-Ло. Искаш ли малко? Имам един, който е абсолютният връх — въодушевява се.
— Хм, сигурно е така — казвам колебливо, — но не съм от момичетата, които си падат по парфюми.
— Глупости — прекъсва ме Джанет. Промъква се зад мен, преди да я спра, и ме напръсква с нещо от бял флакон с причудлива форма.
— Разкарай се, какво е това? — изсумтявам. Всъщност не ухае толкова зле. Има лек аромат на цветя.
— „Анаис“ — казва тя.
— Това ли? — възразявам. — Толкова неизискано.
— Парфюмът е страхотен. Съчетание от ухания на цветя. Много женствен. И е подходящ за теб, Анна, ти си много женствена. Не бъди такава снобка — упреква ме тя. — Нима мислиш, че Чарлс ще познае марката? Не. Само ще си помисли: „Анна ухае като прекрасен букет цветя“.
— Добре — отстъпвам. Не преставам да се взирам в отражението си. Това аз ли съм? Наистина? Сякаш съм нов човек. А дори не съм сложила тъмен руж около носа си. Имам големи очи, румени бузи и лъскави секси устни. Е, не съм красавица, но не се смятам и за грозна. Изглеждам… как да се изразя… впечатляващо.
Да. Впечатляващо. Извръщам глава.
— Не е зле, а? — пита Джанет с известна доза гордост.
— Наистина е страхотно — отзовавам се. — Благодаря.
— Все още не си видяла дрехите — развълнувано ми напомня тя. — Хайде!
Ставам и тръгвам с нея. Казвам си, че не бива да унивам, въпреки че се налага да погледна тялото си в огледалото. Не мога да го избегна, но поне няма неонова лампа като в пробните, а и вече съм добре гримирана. Мога да се разсейвам, като отмествам поглед към лицето си! Джанет е невероятна, за нищо на света не бих помрачила празника й.
— Добре — примирявам се. Старая се да изглеждам въодушевена. — Да вървим!
Джанет ме измерва с присвити очи.
— Непоправима си!
— Защо? — питам виновно.
— Два пъти те преобразявам и двата пъти изглеждаш невероятно, а все още ми нямаш доверие. Като че ли се съмняваш в мен.
— Сигурна съм, че си знаеш работата.
— Тогава защо все още си с увесен нос?
— Не можеш да превърнеш плашило в красавица.
— Господи! Явно наистина имаш проблеми. Ти не си плашило. Как можеш да мислиш така за себе си?
— Хората ме смятат за такова.
— Кои хора?
— Момчетата. Мъжете. Всъщност всички.
— О, моля те! — изрича Джанет саркастично. — Ти си момичето, което ще се омъжва за един от най-желаните ергени в Англия.
Иска ми се да излея душата си пред нея. Чарлс не ме харесва. Никой не ме харесва. Но си замълчавам. Зная, че не би било честно спрямо него, ако споделя това с някого. Но зная какво е истинското му мнение, нали? Онова, което каза за диетите ми и джогинга. С две думи, според него няма смисъл. Сигурна съм, че би сметнал това, което правим в момента, за безсмислено. Познавам Чарлс. Той е от мъжете, които са доволни, ако жената до тях е скромна и порядъчна. Навярно си ме представя с пола от вълнен плат и груби кафяви обувки. Като жена на средна възраст.
— Така е — потвърждавам. — Но нали знаеш, любовта е сляпа.
Джанет нацупва устни.
— Всъщност сляпата си ти. Хайде, пробвай първо това — подава ми един от панталоните, купени от „Зара“. — И това.
Семпъл пуловер от „Ейч енд Ем“. С неохота свалям халата и нахлузвам панталона. Точно по мярка ми е и поне е удобен. Но пуловерът…
— Не мога — поглеждам го жално. — Защо избра този? Прилепнал е и е с V-образно деколте.
— Точно затова.
— Ще подчертава гърдите ми.
— Именно — тържествува Джанет. — Хайде, облечи го!
Нахлузвам го. Все още не ми разрешава да се погледна в огледалото, явно не бърза да ми разкрие целия ужас.