— А сега аксесоарите — заявява Джанет. — Сложи това! — подава ми часовника с груба кожена каишка, който ми купи като подарък. — И това — (страхотната безбожно скъпа чанта „Коуч“). — Обуй тези.
Втренчвам поглед надолу.
— Какво е това?
— Обувки. Носят се на краката. Купих ти ги за подарък.
— Но… — боря се със себе си. — Джанет, всичко, което правиш, е чудесно, но просто не мога да ги обуя. Пазиш ли касовата бележка? Ще ги сменя за нещо хубаво, обещавам.
— Ще ги носиш! — настоява Джанет.
— Но те са с ток. С тънък ток!
— Е, и?
— Хм. Ами аз съм метър и седемдесет и осем, ако не си забелязала.
— И какво от това? Аз съм метър и шейсет и пет.
— Има доста голяма разлика.
— Анна — търпеливо ме увещава Джанет, — няма да се научиш да се харесваш, ако се опитваш да бъдеш като Лили.
Преглъщам с мъка.
— Знаеш, че не можеш да се смалиш. Няма смисъл винаги да носиш равни обувки и да ходиш приведена, за да изглеждаш по-ниска. О, не, не започвай да плачеш! — Джанет се втурва към мен с хартиена кърпичка в ръка. — Ако развалиш грима си и трудът ми отиде на вятъра, ще те убия.
— Съжалявам — хленча и подсмърчам.
— Токът е само три сантиметра, може би дори по-малко, но краката ти изглеждат… — отдръпва се и ме оглежда със задоволство. — Обърни се и погледни в огледалото. Ще видиш.
Обръщам се. И поглеждам. И примигвам.
Коя е тази жена? Зная, че съм аз, разбира се. Но сякаш е някаква непозната. Стойката ми не е изправена и самоуверена, нямам стройни бедра, красиви ръце и нежни пръсти… но в сравнение с часовника, силните ми закръглени китки изглеждат малки. Панталонът с ниска талия ми стои чудесно, смъква цели сантиметри от обиколката на ханша ми. А токчетата… принуждават ме да стоя по-изправена, а така изглеждам с около пет килограма по-слаба. Блузата прилепва към тялото ми. Гърдите ми са подчертани, но тя е плътна и не изглежда неприлично, а придава… женственост. Е, не би могла да ме направи нежна, но поне изглеждам женствена. И елегантна.
Затаявам дъх от радост.
— Не мога да повярвам. Харесвам се.
— Зная, че не можеш да повярваш — казва Джанет. — Винаги това е бил проблемът ти, Анна.
Отново се оглеждам. Истина е. Думите й са самата истина. Все още приличам на себе си, но вместо груба, изглеждам атлетична, вместо с гигантски ръст — просто висока, а вместо пълна — с пищни форми. Дори имам талия. Еластичният панталон прикрива корема ми. Гърдите ми са впечатляващо съблазнителни, а не безформени като на повлекана. Съразмерни са с тялото ми. Всичко се съчетава… съвършено.
— Стига си се перчила с този тоалет — тържествувайки, казва Джанет. — Свали го. Имаш толкова други неща за пробване.
Невероятно е. Почти всичко, което е купила, адски ми харесва. Скучните на пръв поглед дрехи сякаш оживяват, когато ги облека. Неутралните цветове са нежни, красиви и в чудесни съчетания. Представляват есенна фантазия от черно, кремаво, червено и бежово.
— Не си готова за шарки — отсича тя. — Старая се всичко да бъде семпло.
— Както кажеш — съгласявам се развълнувано.
— Възможни са безброй комбинации. Пробвай виненочервената пола с ботушите до коленете. И мрежестия чорапогащник.
— Не мога да нося… Добре, ще ги пробвам.
— А после черния кашмирен пуловер. Онзи белият, памучният, също става. А блузата с V-образно деколте си отива с кафявото яке.
Много е забавно. Когато ми показа мрежест чорапогащник, помислих, че е откачила, но за мое удивление се оказа, че ако се виждат само няколко сантиметра между горната част на прасеца и подгъва на полата, не е безвкусно, а изискано и дори малко в манхатънски стил. Разкриват краката ми, които не са лоши, и изглеждам секси. Имам вид на дама от филмовия бизнес.
Бих могла да застана пред всеки импресарио. Да вляза при Уилям Морис и…
Е, да не се увличаме. Но не мога да повярвам, че се чувствам така. Дрехите не са ефирни, екстравагантни и изрисувани със спрей като тези на Лили и все пак са женствени. Усещам прилив на увереност. Нима е възможно?
— Казах ти — напомня ми Джанет, сякаш прочела мислите ми. — Казах ти, че мога да променя живота ти. Зная, че за теб дрехите не са важни и смяташ хората, които им отдават прекалено голямо значение, за повърхностни, но винаги е от полза да изглеждаш добре. Много помага.
— Благодаря ти, Джанет! — прегръщам я. — Благодаря ти много. Нямаш представа какво означава това за мен.
— Винаги на твоите услуги — отвръща Джанет и мята прелестните си коси.
— Понякога имаш… хм… щури идеи — подхвърлям и я разсмивам.
Прекарвам целия следобед в пробване на новите си дрехи. Налага се Джанет да отскочи до агенцията си, а аз оставам в апартамента, свалям един тоалет и обличам друг, правя различни комбинации, сменям новите си евтини аксесоари. Всичко изглежда страхотно.