Администраторката е чернокожо момиче с черна рокля, което седи на извито бюро от матово стъкло. Прелестна е, но този път не се срамувам да застана пред нея.
— Добър ден — усмихвам й се приветливо. — Анна Браун. Тук съм за интервю при Пол Фалън.
Поглежда в графика си.
— Да, очаква ви. Можете да влезете — казва тя.
Уау. Това е страхотно. Предполагах, че ще ми каже да седна, и най-малко половин час ще се взирам в лакираните си нокти. Обикновено преди интервю се чака цяла вечност. Единственото място, където ценят времето ви по-малко, е пред кабинета на личния ви лекар.
— Благодаря — казвам й и влизам в офиса.
„Кой е този Фалън? Сигурно е чувал за мен — мисля си. — Узнал е колко добра бях при участията си в предснимачните обсъждания за «Майката на булката». Няма търпение да прочете сценария ми“.
— Тук ли е Пол? — питам един от облечените в черно двойници на Джон Ленън, които ми се струват безброй. Лениво посочва с палец към дъното на офиса. Отправям се натам и почуквам на вратата.
— Влез!
Отварям и прекрачвам прага. Интериорът е футуристичен, с много хром, стъкло и още огледала. Стените са отрупани с плакати от „Блейд Рънър“ и „Специален доклад“.
— Анна Браун — казва с топлота и става от стола зад бюрото, за да ме поздрави. Има вид на бийт поет от Манхатън: черно поло, очила с метални рамки, широки маркови джинси. Но малко поети биха могли да си позволят ролекс. — Радвам се най-сетне да се запозная с вас.
— Аз също — отвръщам. — Голяма ваша почитателка съм — куртоазнича.
Разменяме чаровни усмивки и той ме кани да седна. Супер! Толкова е лесно. До края на деня ще успея да го убедя да ме представлява.
— Чух за чудесната ви работа по „Майката на булката“ — започва любезно.
— Наистина ли? — засилвам.
— Разбира се. В цял Лондон се говори за това.
— Е — казвам уверено, въздъхвам и изпъвам крака. — Сценарият беше страхотен. Веднага щом го открих, разбрах, че мога…
— Как успяхте да привлечете Марк Суон? — прекъсва ме той и втренчва поглед в мен.
— Намерих го и го убедих да прочете сценария.
— Просто така? — пита разочаровано. — Не сте ли имали по-специална връзка с него?
— Не, уверявам ви. Просто се сблъсках с него в магазина и отначало дори не го познах. Беше смешно, защото малко по-рано се бях опитала да се добера до снимачната площадка, като…
— Значи не се познавате от преди? От филмовата академия?
— Не съм учила там.
— И не сте били приятели?
— Не — отговарям. — Но се съгласи да прочете сценария. Мисля, че намерих интересна история — уверено се усмихвам и изваждам творението си от чантата. — Всъщност, господин Фалън, това ме накара самата аз да се насоча към писане. Разбирам от сюжети. Марк го забеляза. Първият ми опит е комедия. Става дума за…
— Анна, ще бъда откровен — припряно ме прекъсва Фалън. — Сигурно си добра, но не ни липсват сценарии, имаме достатъчно постоянни сътрудници. Освен ако не предложиш нещо изключително.
Поглежда ме, сякаш очаква нещо. Какво иска да направя — някакъв фокус, оригвайки се?
— Но моята комедия е наистина забавна. Не смятате ли това за изключително?
Засмива се.
— Подхождаш малко наивно, скъпа. В този бизнес трябва да използваш козовете, с които разполагаш.
Примигвам. Нима новите дрехи са ме направили толкова неотразима, че ми прави неприлично предложение? Какво е това, финален кръг на кастинг?
— Марк Суон — обяснява ми нетърпеливо. — Трябва да залагаш на познанството си с него. Говори се, че сте близки.
— Кой го казва?
— Често са ви виждали заедно. Тук, в „Грифън“, обожаваме филмите му и се възхищаваме на стила му. Имаш ли влияние върху него? Можеш ли да го привлечеш за този филм?
Посочва новоподвързания ми сценарий с показалеца си с безупречен маникюр, но не посяга да го вземе.
Въздъхвам.
— Не, Марк не приема чуждо мнение.
— Ако имаш някакво влияние върху него и можеш да го използваш — настоява Фалън, — бихме ти предложили сделка.
— Но самият сценарий е достатъчно добър! — упорствам. — Трябва поне да го прочетете.
— С Марк Суон, разбира се. Без него… — Фалън разперва ръце. — Радвам се, че се запознахме.
Ставам и излизам от стаята. Не зная как съм събрала кураж да го направя, честна дума. Предишната Анна би се разплакала, би го умолявала на колене. Да, разстроена съм, но проклета да бъда, ако се издам пред това копеле.