Само аз ли мисля така, или наистина е голяма глупост на всеки пет секунди да показваш на някого годежния си пръстен? Сякаш кандидатстваш в университет и безброй пъти трябва да отговаряш на въпроса с какви оценки си взел зрелостните си изпити. Писва ми да протягам ръката си и да любезнича. Да, зная, че съм ужасна мърморана. Иска ми се да се чувствам по-доволна. По-щастлива. Нямам представа какво не е наред у мен.
Все пак се радвам за Лили и Джанет. Пристигнаха с приятелите си. Вниманието на Джанет е изцяло погълнато от Ед, докато Лили кокетничи като принцеса пред Хенри. Ед, доста скромно облечен, изглежда готов да изпълни всяка прищявка на дамите. Непрекъснато снове да носи чаши шампанско, салфетки и резени пъпеш, главно за Лили, защото Хенри не е от типа мъже, които биха попитали „колко високо?“, когато тя каже: „скачай!“. Джанет гледа Ед с блеснали очи, а Лили често мята русите си коси и се преструва на студена и безразлична, но всъщност е безкрайно щастлива. Не съм я виждала такава от цяла вечност, може би откакто се познаваме.
— Скъпи — обръщам се към Чарлс, — би ли ме извинил за момент? Искам да разменя няколко думи с Лили и Джанет.
— Разбира се, кукличке — отвръща ми и се заслушва в поредния глупав виц на Рупърт.
Измъквам се.
Поздравявам съквартирантките си и кавалерите им.
— Поздравления, Анна — казва Хенри и стиска ръката ми с топлота.
— Чарлс е късметлия — отбелязва Ед. — Може ли да видя пръстена? Хм, да. Красив е.
— Аз не бих искала толкова голям — изтърсва Джанет.
Потръпвам и я поглеждам с укор, но Ед не ми обръща внимание.
— Аз също предпочитам по-малки — казва той.
— Не се и съмнявам — промърморва Лили и хвърля предупредителен поглед към Джанет, но тя не забелязва.
— Познаваш Чарлс — шеговито подема Хенри. — Винаги е готов да похарчи десет лири, когато би могъл да плати една.
Лили въздъхва, но бърза кокетно да прикрие това с леко покашляне.
— Доусън, хайде да отидем при него и да оставим момичетата да си побъбрят — предлага Хенри.
— Добре — съгласява се Ед. — Връщаме се след малко.
— Не се бавете — замърква Джанет.
— За бога, Анна — възкликва Лили веднага щом се отдалечават, — всичко тук е безумно скъпо! Колко се е охарчил?
— Ванна едва ли му е позволила да поеме разходите, но съм сигурна, че е предложил.
— Свестен мъж — изтъква Джанет. — А ти изглеждаш зашеметяващо — добавя, тържествувайки. — Анна Би ще ви разбие! Ще ви разкаже играта!
Прави характерното хип-хоп движение с ръка.
— О, престани, Джанет — срязва я Лили.
— Не бъди злобна — обидено й отвръща Джанет.
— Наистина изглеждам чудесно благодарение на теб.
— Накара ли го да си глътне езика?
— Хм, да, разбира се.
— Знаех си! — тържествува Джанет.
— Стига толкова за мен — бързам да сменя темата. — А вие, момичета? И двете изглеждате влюбени.
Джанет издава въздишка на блаженство.
— Аз съм хлътнала до уши.
— И целият свят трябва да узнае — укорява я Лили. — Така няма да се добереш до евтиния пръстен, който Ед може да си позволи.
— Твърде явно ли го показвам? — засрамено пита тя.
— Държиш се като досадна лепка — закопава я Лили. — Но ако провалиш шансовете си с Ед, няма да бъде болка за умиране, защото и без това не бих те посъветвала да излизаш с него. Твърде беден е.
— Не е! — двете с Джанет възразяваме в един глас.
Кроткото, добродушно момиче настръхва, сякаш всеки момент ще се превърне в яростния гигант Хълк и ще откъсне русата й глава.
— Кажи ми как вървят нещата между теб и Хенри — подканвам Лили, за да разсея напрежението.
Свива рамене.
— Ами добре.
— Май доста си падаш по него.
— Не аз си падам по който и да било мъж. Те си падат по мен.
— Но не можеш да отречеш, че изглежда добре.
Поуспокоена, Лили въздъхва.
— Много е чаровен — признава.
— Приятно ли ти е да разговаряш с него?
— Харесва ми. Въпреки че е арогантен. Отказа да ми донесе питие — добавя нацупено.
— Защото промени решението си три пъти. Хенри ти донесе уиски, а ти поиска водка. После ти донесе водка, но му заяви, че ще пиеш коняк.
— Една жена има право да променя решенията си — упорства Лили и мята коси. — Както и да е, Ед ми го донесе.