— Искаш да кажеш, като наша запазена марка — чаровно се усмихва Шарън.
Кити присвива очи. Мрази Шарън, което е глупаво. Шарън не може да я изненада с нищо. Човек знае точно какво да очаква от нея в офиса.
— Можем да започнем с общите усилия на екипа, като донесеш на всички ни кафе — срязва я тя. — Изглежда, много те бива за това.
— Разбира се — любезно казва Шарън. — Особено ще се постарая, докато приготвям твоето.
Очевидният подтекст е: „Ще се изплюя в него“.
— Всъщност защо не отидеш ти, Анна? — размисля Кити след секунда.
— За мен капучино — казва Шарън с широка усмивка. — С обезмаслено мляко.
— А за мен индийски чай — обажда се Джон, загледан в Кити с обожание. — За енергия! Изглежда, ще ми бъде нужна.
— Вече знаеш как обичам кафето — нехайно казва Кити. — Еспресо. Двойно. С парченце лимонова кора.
Мрачно излизам. Фактът, че имаме кухня в офиса, ясно говори за доброто състояние на продуцентската ни къща. Ако бъда уволнена като асистент по подбор на сценарии, винаги мога да си намеря работа в някое от кокетните кафенета в Сохо. Разбира се, Кити е сигурна, че аз няма да се изплюя в кафето й. Убедила се е, че не съм способна.
Заставам пред машините, разбърквам млякото, за да се получи пяна, и отрязвам парченце кора от пресен лимон. Дори поръсвам малко какао в чашата на Шарън. Зная, че е прекалено мило от моя страна, но не мога да постъпя другояче. Предполагам, че това има нещо общо с грозотата. Понякога хубавите момичета са добри, но не е задължително да бъдат такива. Достатъчно е да развеят коси и да се усмихнат, за да очароват всички, и мъже, и жени. Невзрачните не могат да си позволят нелюбезно държане. Винаги трябва да бъдем мили и приветливи.
Подреждам всичко върху поднос и се отправям обратно към офиса на Кити. Изведнъж изневиделица изниква Роб Станфорд и препречва пътя ми.
— Пак ли ти носиш кафето? — пита ме с ужасния си превзет говор. Обзалагам се, че е усвоен съзнателно. Навярно майка му е светска дама. — Адски много те товарят.
— Подносът тежи, така че по-добре да побързам.
— Майк е любопитен да узнае за какво е това „строго секретно“ съвещание — настоява Роб.
Побиват ме тръпки от отвращение.
— Нима? — и аз го владея този тон.
Роб стиска устни.
— Всички сме в един и същ екип, нали знаеш — просъсква. — От известно време Майк смята, че ти не си подходяща за работа в екип, Анна. Наистина.
— Щом иска да знае за какво е съвещанието, защо не попита Кити?
— Аз питам теб — продължава да упорства Роб.
— Не мога да ти кажа.
Това е самата истина, нямам и най-малка представа.
— Хм — изсумтява. — Ще го запомня, да знаеш.
— Аз пък няма — отвръщам. — Чао, Роб.
Преминавам край него с тежкия поднос в ръце с пъргавина, която би ми донесла успех в новата ми работа като сервитьорка в кафене.
Кити ме стрелва с поглед, когато влизам. Нетърпеливо почуква с химикалката си по бюрото. Струва ми се, че няма нужда от нова доза кофеин.
— Загуби ли се? — пита ме злобно.
— Не, Роб Станфорд ме спря — отговарям невинно. — Започна да разпитва за какво е съвещанието.
— Така значи — мрачно просъсква Кити. Очите й, очертани с черен молив, поглеждат и трима ни. — За да каже на Майк Уотсън, без съмнение. Новината, която ще ви съобщя, трябва да си остане между членовете на този екип. Разбрано?
— Разбира се! — заявява Джон. — Никога не бих предал доверието ти, Кити. Надявам се, знаеш, че…
Махва с кървавочервения си маникюр и го прекъсва:
— Анна?
— Добре — свивам рамене. И без това не понасям Майк.
Тя приковава поглед в Шарън.
— Ако изтече информация, Шарън, ще зная, че вината е твоя. Трябва да остане абсолютно поверително.
— Е, добре — казва Шарън с неохота.
Кити бавно отпива глътка кафе, само за да нажежи напрежението.
— Тази компания ще бъде купена — казва най-после. — Моят източник е разбрал, че е проявен интерес както от Ню Йорк, така и от Ел Ей. Сериозни играчи. Искат да превземат проектите ни, хората ни и потенциала ни.
— Някой от Ел Ей? — пита Шарън и очите й засияват. В главата й танцуват видения как някой ще я открие.
— Разбира се, който реши да наддава, ще направи подробно проучване за „Уининг“ — строго казва Кити. — Ще търси нов, свеж подход. Ще се освободи от излишната плява.
— Ще отсее само най-доброто — добавя Джон с възхищение.
— Аз… ние няма да допуснем да ни изхвърлят. Искам обещаващ проект. Нещо мащабно и амбициозно, бъдещ хит, който да представя — казва Кити. — Намерете ми достоен сценарий. Искам да засенча Хю. Или Катрин. И дори Джуд. Искам да надскоча…