— О, той е голям кавалер — в гласа на Джанет звучи обожание. — Бърза да изпълни желанието на дамата, нали?
— Партито е фантастично — отново ме поздравява Лили. — Имаш невероятен късмет.
— Да, зная.
Гледам как Джанет съзерцава Ед и изведнъж железен обръч стяга сърцето ми. Зная, че трябва да се отърся от това чувство. Чарлс е добър човек, готов да се грижи за мен до края на живота ми и ако се откажа от него заради наивните си, романтични блянове за истинска любов…
Просто се харесвам с новите си дрехи. Мисля, че изглеждам страхотно, и ми се иска мъжът до мен да бъде на същото мнение.
Чарлс ми махва с ръка и аз му отвръщам.
— Истинска любов! — побутва ме Лили. — Нали ти казах, Анна, да се влюбиш в богат мъж е също толкова лесно, колкото и в бедняк. Радвам се, че направи верния избор.
— Повтарям ти отново, нещата не стоят така.
— О, не се безпокой — отвръща Лили с изнервящо спокойствие. — Няма да те издам.
В този миг го виждам. Стои на прага на кухнята и гледа към градината. Държи в ръка голям пакет, очевидно подарък. Търси някого с поглед. Мен.
— Ще поговоря с другите гости — казвам. — Кавалерите ви идват.
Щом съзират Ед и Хенри, момичетата напълно забравят за мен и дори не ме поглеждат, докато вървя към кухнята, чаткайки с токчетата си по чакъла.
Дойде. С три часа закъснение, но все пак дойде.
Суон стои и се озърта смутен, забелязвам със злорадство. Изправям гръб и тръсвам коси. Зелената ми рокля е със стегнат корсаж и дълга пола с пищни дипли, а гримът ми е същият като следобед, само леко освежен. Ухая на „Анаис“ и притискам под мишница малка чантичка от бяла коприна…
Но нима той ще забележи? Чарлс остана равнодушен.
Дълбоко си поемам дъх. „Отивам само да приема подаръка му, от любезност“, казвам си. След тази вечер може би никога повече няма да се видим.
— Здравей, Марк — надявам се поздравът ми да прозвучи хладно и надменно. — Много мило, че дойде.
— Анна! — стиска подаръка и ме оглежда от главата до петите. — Анна…
— Все още не съм си сменила името — правя опит да се пошегувам.
— Изглеждаш изумително.
За миг изпитвам топлота, но бързо възвръщам хладнокръвието си. Самият той изглежда впечатляващо. Облякъл е костюм за случая. Крайно нетипично за него, но му стои добре. Тъмносив е, с бледосиня риза. Кройката съвършено подхожда на фигурата му.
— Благодаря — едва продумвам. Виждам отраженията ни в стъклената врата на кухнята. Колкото и да съм висока, той стърчи над мен.
— Това е за теб.
Припряно пъхва подаръка в ръцете ми. Доста е тежък.
— Благодаря, нямаше нужда — правя се на равнодушна. „Вместо това можеше да си направиш труда да ми помогнеш за сценария“, остава да виси във въздуха неизказаният ми упрек.
— Личи си, че изгаряш от любопитство да разбереш какво е. Няма да те държа в напрежение — „Сони Вайо“.
— Прехваленият лаптоп?
Кимва.
— Можеш да инсталираш „Файнъл Драфт“ и да започнеш да преработваш сценария си.
— Откъде знаеш, че се нуждае от преработка?
— А ти откъде знаеш, че не се нуждае?
Събирам кураж.
— Много мило от твоя страна — промърморвам с раздразнение. — Не беше нужно. Твърде щедър подарък.
Суон свива рамене.
— Имам предостатъчно пари. Както и ти, предполагам.
— Аз нямам нищо — казвам. — Наскоро ме уволниха, не помниш ли?
Той мълчаливо кимва към градината, където разточителното парти е в разгара си.
— Къщата е на моя приятелка — осведомявам го. — Да, Чарлс е богат, но какво от това? Парите му не са мои.
Усмихва се.
— Всички съпруги говорят така, преди да се стигне до бракоразводно дело.
О, толкова е арогантен! Да стои тук и да ме гледа с укор. Неудобството му е изчезнало и отново се държи самонадеяно. Спомням си за интервюто днес. „Ако можеш да привлечеш Марк Суон…“ Представям си лукавия поглед на Франк Джало, когато го попита: „А ти би ли ги разработил“?
Все този Суон. Всичко се върти около него, нали?
— От опит ли го знаеш? — сопвам се сърдито. — Озлобен си, защото трябва да й плащаш издръжка?
— Нищо подобно — тонът му е спокоен, но леко притваря очи. — Бях готов да дам на Мериан всичко, което поиска. Дадох й дори повече.
— Разбира се, господин Съвършенство — не мога да озаптя сарказма си. — Защото ако се бе държал като скъперник, това би се отразило зле на имиджа ти. Може би ти се струва налудничава идея, но някои от нас искат сами да печелят.
— Не се и съмнявам — снизходителността му е изнервяща.
Връщам му пакета.
— Най-добре е да си го вземеш обратно.
— Защо? Да не би да се цупиш, защото отказах да лансирам сценария ти?