— Никога няма да си намеря импресарио — започвам да хленча. — Всички се интересуват само от големия режисьор, търсят начин да се доберат до теб! — гневно се взирам в него. — По-зле е, отколкото преди. Загубих работата си и никога няма да намеря друга. Никой не желае да погледне сценария ми. Не мога да успея сама, всички се надяват да ме използват, за да се докопат до теб. А ти отказваш да ми помогнеш.
Той ме поглежда.
— Анна, просто помисли. Не ставай жалка.
— Жалка?
Обезумявам от ярост. Как смее?
Нещо щраква в мен. Марк Суон стои насреща ми неотразим, а аз изпитвам дълбока ненавист към него. Замахвам да му ударя плесница, но той внезапно сграбчва китката ми. Ръката ми изглежда дребна в сравнение с неговата. Застива във въздуха, сякаш се е натъкнала на невидима стена.
— Не бива да прибягваш до физическо насилие — ласкаво казва той и ме поглежда, сякаш… сякаш…
Толкова сме близо един до друг, само сантиметри ме делят от гърдите му, от загрубялото му лице с мъжествени черти, от тези чувствени, усмихнати устни…
Неволно разтварям своите. Сърцето ми препуска. Очите му плъзгат поглед по лицето ми…
— Не ме гледай така — едва успявам да промълвя.
— Искам да те гледам — отвръща със същия ласкав тон.
Сърцето ми подскача. Леко се олюлявам и ми се струва, че ще припадна. Пуска ме и се отдръпвам назад. Не е възможно това да означава каквото си мисля, нали?
— Скъпа.
Издавам тих вик и се обръщам.
— Чарлс! Изплаши ме.
— Извинявай, кукличке! Липсваше ми. Но разбирам, че е длъжна да поговори с всеки гост — учтиво се обръща той към Суон.
Поглежда ме с очакване.
— Чарлс, това е Марк Суон — представям го. — Мой бивш… колега. Марк, това е годеникът ми, Чарлс Доусън.
— Поздравления — равнодушно казва Суон.
Забелязвам как го изпива с поглед. Чарлс е вдигнал очи към лицето му и се взира в него доста враждебно.
— Благодаря. Навярно ви е много мъчно, че Анна беше уволнена, след като сте имали късмета да работите с нея.
Милият Чарлс! Опитва се да ме защити. Закрилнически обгръща талията ми с тънката си ръка.
— Мисля, че Анна може да постигне далеч повече — учтиво казва Суон. Замълчава за миг и пита: — Откога се познавате?
Чарлс се усмихва.
— Страстта пламна внезапно, нали, скъпа?
— Да — потвърждавам отчаяно.
— Беше преди около два месеца — отговаря той на въпроса.
— Страхотно е човек да изживее такава бурна страст — Суон ме поглежда право в очите.
Завива ми се свят. Преглъщам.
„Не бъди глупава — шепти тънко гласче в съзнанието ми. — Това не е Брайън, а Марк Суон. Би могъл да има всяка жена, която пожелае“.
— Така е — съгласява се Чарлс и ми се усмихва с безкрайно доверие. — Анна е моята търсена половинка, нали, скъпа?
И двамата ме поглеждат.
— О, да… Разбира се.
Настъпва мълчание и добавям припряно:
— Както и ти моята.
Чарлс ми се усмихва с облекчение.
— Радвам се, че се запознахме, Чарлс — казва Суон. — Късметлия си. Трябва да тръгвам. Довиждане, Анна.
Оставя кутията с подаръка си на масата в кухнята, обръща се и излиза.
Чарлс ме притегля до себе си.
— Партито скоро ще свърши — прошепва. — Искаш ли да отидем у дома?
О, не! Не!
— Да — отговарям, обръщам се към него и вяло му се усмихвам, — няма проблем.
По-късно, докато лежим в леглото, Чарлс слага костеливата си ръка на рамото ми.
— Мисля, че беше чудесна вечер. А ти? — пита той. — Всички дойдоха. И толкова се радват за нас, скъпа. Ванна преливаше от вълнение, а Рупърт каза… — изчервява се леко. — Е, просто смята, че си подхождаме. А и приятелките ти се разбират толкова добре с Ед и Хенри. Аз ги събрах! — заявява гордо. — Запознаха се на моето парти! Чарлс Доусън, великият сватовник — добавя, имитирайки американски акцент.
Усмихвам се фалшиво.
— Мина много добре.
— Трябва да се заемем с плановете за сватбата.
— Зная, но нали ти казах, твърде съм заета да търся нова работа и…
— Ела с мен утре! — погледът му е умоляващ. — Ще загубиш само една сутрин. Искам да ти покажа някои неща. Ако одобриш идеите ми, сам ще се заловя с подготовката, точно както обещах. Ванна ще ми помогне.
— Ами…
— Свърших малко работа, но има неща, които държа да видиш — настоява с надежда. — Изрязвам реклами, съставям примерни менюта и прочие.
Този жален поглед на кутре, не мога да му откажа.
— Добре — казвам с престорено въодушевление. — Мисля, че ще бъде забавно.
Както винаги, държи на думата си. Старомодният му будилник ни събужда в седем, закусваме набързо в кухнята препечени филийки с мармалад и превъзходно кафе, приготвено на модерната машина, а после той взема душ и ме откарва до квартирата ми.