— Няма да се бавим тук, нали? — неспокойно поглежда часовника си, когато тръгваме към входа. — Искам да излезем на магистралата, преди пиковия час.
— Обещавам да побързам — уверявам го. — Само ще взема душ и ще се облека.
Лили седи на дивана, сгушена като грациозно русо коте. Раздвижва се и съблазнително се протяга, когато влизаме с Чарлс.
— Здравейте, вие двамата — замърква. — Прибираш се след любовна нощ, а? Завиждам ти, Анна.
Усмихва се. Зная, че ми завижда.
— Ела да поседнеш до мен, Чарлс — предлага и потупва по дивана. — Анна ще дойде след малко.
Той ме поглежда уплашено, но кимвам с усмивка.
— Влизам под душа!
Лили сякаш не ме чува, съсредоточена да омайва годеника ми с целия си чар.
— Кажи ми нещо повече за Хенри — настоява тя. — Семейството му е много богато, нали? Прочутите Марш?
— О, да — потвърждава Чарлс и виждам как лицето й засиява от задоволство. — Хариет и Фред Марш имат завидно състояние, но синът им не е разглезен.
— О, не — задъхано казва Лили, когато грабвам дрехите и кърпата си, — това не ме безпокои. Не бих имала нищо против…
„Би трябвало да се ядосам — мисля си, докато бързо се насапунисвам и изплаквам само за да се почувствам чиста и да се освободя от неприятните спомени от снощи. Но не изпитвам раздразнение. Само въздишам: Горката Лили.“
След малко ще бъда обградена от вниманието на Чарлс и няма да имам време да размишлявам за нея и психичните й проблеми. Избърсвам се, влизам в стаята си с размери на килер и избирам друг тоалет, одобрен от Джанет. Бяла пола в комбинация с кремава памучна блуза на червени фигури с къси ръкави и заоблено деколте, бежови чехли и чанта. Много стилно. Бързо слагам грим и съм готова. Въпреки мокрите си коси, изглеждам чудесно.
— Ето ме — излизам от спалнята и се завъртам пред Чарлс, но той продължава да седи като хипнотизиран и да зяпа Лили.
— О! Добре — казва, когато най-сетне откъсва поглед от нея. Не обръща особено внимание на тоалета ми. — Щом си готова, да тръгваме.
Доволна съм, когато най-сетне свиваме по дългата, стръмна алея към Честър Хаус. Първо, защото ми се ходи до тоалетната и чувствам болезнена нужда да изпъна краката си. Второ, защото през целия път Чарлс не престана да прави задълбочен анализ на отминалия тържествен годеж и педантично да обмисля подробностите около предстоящата сватба. Списъци на гостите, разпределение на местата по масите, различни стилове музика… Умело прикривам отегчения си израз зад големи слънчеви очила „Рей-Бан“. От време на време кимам и промърморвам: „Ммм“, или задавам достатъчно въпроси, за да покажа, че слушам. Но истината е, че просто съзерцавам великолепния английски пейзаж край нас. И се опитвам да не мисля за Марк Суон.
Чувствам се като обречена.
Сцената се разиграва отново и отново в съзнанието ми, сякаш пренавивам кинолента. Ръката, обхванала китката ми. Строгите му черти, неустоимите устни и очите, които ме гледаха напрегнато. Враждебността му към Чарлс.
Но не. Няма начин да е това. Ако имаше да ми казва нещо, възможностите бяха предостатъчно…
Впрочем какво би искал да ми каже?
„Опомни се, Анна — казвам си решително, когато Чарлс паркира колата. — Безсмислено е да се надяваш“.
— Стигнахме — обявява той.
Поглеждам великолепните старинни каменни зидове на Честър Хаус. Къщата на мечтите. Винаги съм си казвала, че ще си купя точно такава, ако спечеля от лотарията. Два пъти. Една печалба не би била достатъчна.
— Не е лошо място за сватба — гордо изтъква Чарлс, — нали?
С възхищение оглеждам наоколо.
— Никак не е зле — отговарям.
Достолепната домашна помощница госпожа Милчън ни сервира чай и вкусни кифлички, приготвени от самата нея.
— Радвам се да видя младата дама тук, господин Чарлс — казва с топлота. — Много ми е приятно, госпожице.
— Наричайте ме Анна, ако обичате — казвам, ужасно смутена.
— Добре, госпожице Анна — засиява. — Отдавна говоря, че е крайно време господин Чарлс да си намери подходяща дама, нали, господин Чарлс?
— Да, госпожо Милчън — весело потвърждава той.
Тя го прегръща сърдечно, а аз й се усмихвам леко. Икономът и прословутият камериер-бандит с вид на човек, който би схрускал някое кученце сурово за закуска, изглеждат също толкова доволни. Чарлс се държи непринудено с тях и те явно го харесват.
„Голям добряк е“, мисля си. Вече напълно разбирам причината за ужасното му държане първата вечер у Ванна. Често е бил използван от жените. Липсва му самоуважение. Хей, не го упреквам. Истина е, че понякога постъпваме жестоко с мъжете. Въобразяваме си, че можем да ги разиграваме, защото се интересуват само от едно, нали? Но макар да се твърди обратното, и те имат чувства. А чувствата на Чарлс неведнъж са били наранявани.