Скачам в такси и давам на шофьора адреса на офиса му. Въпреки че съм ходила там само веднъж, помня точно къде се намира. Сърцето ми бие неудържимо, докато се придвижваме изнервящо бавно сред потока от коли. Сто пъти поглеждам лицето си в огледалото за обратно виждане и накрая шофьорът ми отправя забележка да не му преча. Говори ми като на луда. Всъщност може би наистина съм. Но поне съм луда с безупречен грим и вече напълно суха коса.
Не зная как да се изразя. Не зная какво е редно да направя, как да действам. Зная само, че го желая, и ще рискувам всичко, като му го кажа.
Уверено влизам през отворените врати на „Суон Лейк Фийчърс“. Едрият мъж на рецепцията се опитва да ме спре, но го обезоръжавам с поглед.
— Аз съм Анна Браун, от продуцентите на „Майката на булката“ — представям се важно. — Искам да се срещна с Марк.
— Имате ли уговорка? — пита администраторът.
— Не. Да! — поправям се бързо, когато виждам изражението му. — Отворена покана, Марк каза да намина, когато мога.
Разпервам леко пръсти и се подпирам на бюрото му. За да успокоя треперещите си колене.
— Почакайте секунда — нарежда строго мъжът, обръща се с гръб към мен и набира някого по телефона.
— Мишел каза да се качите — промърморва, явно разочарован.
За разлика от мен. Втурвам се в асансьора и докато се издигам към главния етаж, дълбоко си поемам дъх за кураж. Там е персоналът му, може би има среща с някого, там е и Мишел. Не искам да го изложа, като нахълтам и прекъсна работата му, сякаш съм обезумяла влюбена истеричка.
Вратите на асансьора изсъскват и се отварят.
Мишел седи там, облечена в черно както винаги, този път с доста секси блуза с овално деколте.
— Анна — посреща ме хладно, — изненадана съм да те видя. Каква е тази работа с „Майката на булката“, да не би отново да са те назначили?
— О, това ли? Беше просто номер, за да накарам охраната да ме пусне.
— Какво търсиш тук? — любопитства тя.
— Трябва да се видя с Марк — очите ми искрят. — Просто… трябва да се видя с него.
Мишел мълчи известно време.
— По работа ли?
— Не, няма нищо общо с работата — признавам. — Трябва да му кажа нещо, нещо лично. Тук ли е?
Присвива очи и подозрително се вглежда в мен.
— Не, няма го, но скоро трябва да се върне. Ще го почакаш ли?
— О, разбира се. Благодаря ти — заявявам прочувствено. Сядам и вземам списание.
— Нещо във връзка с… любовния ти живот ли? — нехайно пита Мишел.
Усмихвам й се, опитвайки се да я предразположа.
— Да, позна.
— Е… — заглежда ноктите на ръцете си, а после отвръща на усмивката ми, но изразът на очите й остава хладен. — … сигурно ще се зарадва да чуе, че всичко между теб и годеникът ти върви по вода.
— Всъщност…
— Защото и ние сме много щастливи — добавя, като ме гледа право в очите.
— Какво?
— И ние сме много щастливи, откакто започнахме да излизаме заедно.
Зяпвам.
— Какво? Ти и Марк?
— Да — тържествувайки потвърждава Мишел. — Аз и Марк.
— Това явно е отскоро…
— Веднъж ме покани и открихме, че имаме много общи неща. Аз също искам да стана режисьор. Работим заедно. Марк харесва красиви жени — намекът е недвусмислен. — Стройни и стегнати. Покани ме, докато тренирахме във фитнес залата. Мислех, че ме чака само защото сме колеги. Нали го знаеш Марк… — подчертава многозначително. — Обича жените, винаги се сближава с тези, с които работи.
Оставям списанието. Цялата треперя. Опитвам се да се овладея. Но не смея да проговоря, защото гласът ми ще затрепти, и това няма да й убегне.
— Той каза, че те харесва, Анна, истински те харесва — не спира Мишел. — Трябва да излезем заедно някога. Да се опознаем. Може би да обменим идеи за сватбите си.
— Предложил ти е… да се омъжиш за него?
— Все още не, но мисля, че ще го направи. Да стискаме палци, а?
„О, да, да стискаме палци“.
— Знаеш ли — едва успявам да промълвя, — най-добре е да тръгвам. Само… предай му много поздрави и… да ми съобщи адрес, на който да му изпратя покана за сватбата.
— Можеш да я изпратиш в Нотинг Хил — казва Мишел с крокодилска усмивка. — Много мило от твоя страна. С радост ще дойдем.
Тринадесета глава
Не зная как намирам сили да се прибера у дома, но все пак успявам. Качвам се в метрото като зомби. Чувствам се ограбена, измамена като пълна глупачка. Разбира се, че съм се самозаблуждавала за него. Какво съм си мислила? Естествено, че Марк Суон би предпочел момиче като Мишел, толкова е стройна, симпатична, млада и стегната, а и споделя интереса му към скапаната кинорежисура.