„Поне нищо не губя“, мисля си. Не съм казала нито на Чарлс, нито на Марк. Все още мога да се омъжа, да не бъда сама в живота, да живея в Честър Хаус…
Отварям вратата. И застивам.
Джанет лежи на дивана и се тресе от ридания. До нея се мъдри голяма бутилка джин. Изглежда така, сякаш вече е изпила четвърт от съдържанието й. Миризмата на алкохол ме удря като юмрук в лицето и в съчетание с моя махмурлук ме кара да чувствам световъртеж, но не обръщам внимание на това. Втурвам се към нея и я сграбчвам в прегръдка.
— Какво се е случило?
— Обадиха шше от агеншшията — отговаря. — Вече не ме ишшкат.
Избухва в нова серия ридания.
— Стой тук — вземам бутилката и изливам останалия джин в мивката.
Излизам и купувам от магазин „Буутс“ отсрещна толкова шишета пресен портокалов сок, колкото мога да нося. Джанет го обожава. Взимам и сандвичи „Шейпърс“, газирана напитка от бъз, минерална вода и масло за вана (лавандулово, за успокояване на нервите). Хуквам обратно към апартамента. Докато се качвам по стълбите, осъзнавам, че вземам по две стъпала наведнъж, а дори не съм задъхана. Може би съм станала по-издръжлива? Но защо мисля за себе си?
Откривам Джанет точно там, където я оставих. Слагам малко лед във висока чаша и наливам от газираното.
— Изпий това — настоявам.
Отпива глътка и побутва чашата.
— Шшладко е, не мога да го пия — хленчи тя. — Дебела шшъм! Жжатова ме уволниха. Дебела и шштара, никой не ме ишшка!
— Диетично е — уверявам я. — Няма никакви калории. Погледни! — побутвам бутилката под носа й. — А сега пий!
Покорно изгълтва всичко. Карам я да изпие четири големи чаши вода, докато накрая започва да мърмори, че не може повече.
— Тогава портокалов сок — умолявам я, развъртам капачката на едно пластмасово шише и го завирам под носа й, за да усети примамливия аромат.
— Тука има дошшта калории — заявява компетентно.
— Само няколко и много витамин С.? От него кожата става гладка, а очите заблестяват. Научно доказано е.
— Такааа ли? — провлачено пита Джанет.
— Да, освен това премахва бръчки и… лунички — измислям си. Джанет мрази ситните петънца, които понякога се появяват по носа й.
Успявам да я накарам да изпие почти цялата бутилка сок, аз изгълтвам останалия. Изяжда два нискокалорични сандвича със скариди и най-сетне се поуспокоява. Водата помага, вече не е толкова пияна. Но все още изглежда ужасно съкрушена.
— Е — подканвам я, — разкажи ми какво стана.
— Обадих се на Марсел за онези снимки — подхваща с насълзени очи. — Рано сутринта. Бях съвсем готова. Никога не закъснявам, винаги съм била сериозна, нали знаеш? За разлика от някои други.
— За кого щяха да бъдат?
— „Харпърс енд Куийн“. Първата ми значима изява от доста време насам. Но когато позвъних, Марсел каза, че са предпочели друго момиче — Лора Бойнтън. Знаеш ли коя е? — пита отчаяно. — Онази със стройното атлетично тяло и късо подстриганите кестеняви коси. На деветнайсет е. В момента е много нашумяла.
— Все пак става дума само за една фотосесия — изтъквам със съчувствие.
— И аз си казах същото — да гледам положително на нещата — разказва Джанет с тъга. — „Всяко зло за добро“. Подражавах на идола си, Джей-Ло. Не я познавам лично, но чувствам духовна близост с нея. Как би постъпила Джей-Ло? Това е мотото на Джей-Ми.
— Хм, да.
— Но Марсел каза: „Трябва да поговорим сериозно, Джей-Ми“ — продължава, хлипайки. — Увери ме, че съм много красива, но точно сега нуждите на пазара били… различни… търсели се друг тип модели… и не можел повече да ми урежда ангажименти.
— Какво му отговори?
— Че може би някой друг от агенцията ще ме поеме. Но той каза, че говори от името на цялата агенция. Имали нова политика и щели да представляват момичета над двайсет и три години само ако са изключителни.
— О, Джанет… — прегръщам я.
— Каза, че досега ме държали на доизживяване. Било време да помисля за край на кариерата си. Или да се обърна към специализираните агенции за по-възрастни модели — проплаква тя. — Беше толкова унизително.
— Но… защо не направиш точно това? Има агенции, които работят с жени над трийсетте, нали? А ти дори нямаш толкова.
— Скоро ще ги навърша — мрачно казва Джанет. — Трийсет. Представяш ли си?
— Не са осемдесет.
— Все едно. Ако се свържа с някоя от онези агенции, ще се снимам с бабешки поли и блузи с високи яки за каталозите на „Ю Кей Фешънс“!
Избухва в плач.
Подавам й пакет носни кърпички.
— Стига — настоявам в една от десетсекундните паузи между риданията й. — Погледни се в огледалото, Джанет, толкова си красива!