— Не съм.
— Напротив — уверявам я. — Невероятно красива си. Какво от това, че вече не те приемат за модел?
— Ще остана на улицата. Ще гладувам. Няма благотворителни организации за подпомагане на застаряващи модели — добавя жално.
— Не мисля, че на двайсет и осем години човек трябва да се обърне към „Помощ за възрастните“.
— Бих могла да се омъжа. Мислиш ли, че Ед ще продължи да се интересува от мен? — пита с надежда. — Когато узнае, че вече не съм модел?
— Разбира се, но на твое място не бих настоявала за брак — казвам припряно.
— Защо? — недоумява тя.
— Ами, защото се познавате едва от месец.
— О, да, така е — признава отчаяно и отново се прегърбва.
— Но защо това да е единственият ти избор? — питам я. — Ти си умно момиче. Имаш характер. Защо мислиш, че не би могла да се занимаваш с нищо друго?
Джанет въздъхва.
— Защото никога не съм вършила друго.
— Имаш ли някаква специалност?
— А… — сякаш извиква далечен спомен в паметта си. — Имам диплома за средно образование с девет оценки и две матури.
— Това е чудесно! — заявявам въодушевено. — По какво бяха матурите?
— Керамика и история на изкуството.
— Добре — започвам предпазливо. Очевидно не може да става въпрос за кариера като преподавател по английски език или служител в международна търговска банка. — Добра ли си по керамика?
— Не — отговаря Джанет и от очите й отново потичат сълзи. — Получих четворка. Провалих се на практическия изпит, съдовете ми станаха криви. Опитах се да излъжа, че имам концепция, но заключението бе, че не съм се справила.
— Не се безпокой, все ще измислим нещо. Можеш да започнеш съвсем нова кариера. Обзалагам се, че ще постигнеш успех и ще спечелиш много пари.
— Наистина ли мислиш така?
— Убедена съм — уверявам я пряко това, което мисля наистина. — Колко пари имаш в момента?
— Не обичам да чета известията от банката.
— Може би трябва да започнеш. Донеси последните.
Джанет става малко неуверено, отива в стаята си и се връща с куп неотворени писма от „Барклис“.
— Кое е най-новото?
— Това.
— Добре, отвори го, за да видим какво пише.
Трескаво разкъсва плика.
— О, не е зле — казва изненадано. — Пет хиляди триста и осем лири и шейсет и два пенса.
Отдъхвам си.
— Е, ще изкараш, докато ти намерим нова работа.
— Какво означават буквите ОД до тази сума?
— Овърдрафт — отговарям. — Това ли пише?
— Да — отвръща уплашено.
— В такъв случай ти имаш пет хиляди дълг — обяснявам й внимателно. — Не се тревожи. Ще решим проблема.
— Как? — пита Джанет.
Нямам представа! Как би могла да погаси пет хиляди лири овърдрафт без работа и без перспективи? Но големите й кафяви очи ме гледат с надежда. Трябва да направя нещо…
— Да се обадим в банката — предлагам. — Поискай план за разсрочване на задължението. Мога да ти дам малък заем. За начало.
— Стига глупости, Анна — казва Джанет със съжаление. — Ти нямаш пари. Похарчи спестяванията си за онези дрехи.
— Не помниш ли, че бях получила увеличение? Останали са ми малко.
— Следващата седмица трябва да платим наема — напомня ми Джанет все така отчаяно. — Хрумна ми, че има нещо нередно, когато банкоматът изяде картата ми миналата седмица.
— Какво направи? — питам я ужасено. — Как живееш оттогава?
— С тези! — отвръща спокойно. Изважда от чантата си цяло тесте златни и платинени кредитни карти. — Страхотни са!
— Джанет! Имаш… най-малко петнайсет.
— О, да, но постъпвам отговорно — уверява ме. — Отварям писмата от банките.
— Това е добро начало — насърчавам я.
— Не съм изостанала с плащанията по никоя от тях — заявява гордо. — Ще ти покажа.
Отново отскача до стаята си и донася нова купчина писма. Наистина старателно е отворила всичките. Прочитам няколко известия.
— Повечето са на минимум — изтъквам.
— Тези трите са нови — показва златна „Виза“ и две платинени „Мастъркард“. — Дълго мога да разчитам на тях.
— Но по тази дължиш три хиляди и петстотин — посочвам клубна карта на „Арсенал“, а Джанет мрази футбола.
— Трябва да платя само двайсет и девет лири — казва весело. — Виждаш ли? Лесно е. Плащаш малка част.
Главоболието ми се връща.
— Значи правиш минимални вноски по всички карти и когато изчерпиш някоя, просто изваждаш нова?
— Изпращат ми нови, защото не изоставам — гордо отговаря Джанет.
— А плащаш минимума от… банката?
— Е, машината изяде картата ми — нацупва се тя. — Затова сега ще трябва да вземам аванси от новите карти, за да поддържам старите! Мога да карам така дълго време! Лимитът ми по тази е шест хиляди.