Когато проумявам какво означава това, в един миг на лудост изпитвам злорадство. Ужасно е, нали? Но доскоро се самосъжалявах, защото Джанет и Лили ходеха при най-добрите фризьори, в най-скъпите ресторанти и бутици, а аз не можех да си позволя тези неща. Сега разбирам, че не съм била единствена.
Чувствам се ужасно гузна заради тази мисъл. Горката Джанет, няма представа в какво положение е изпаднала.
— Би ли ми донесла калкулатора? — подава ми го и започвам да пресмятам. — Добре — казвам. — А сега ми дай портмонето си.
Пъхва го в ръката ми.
— Какво ще правиш?
Отнасям го в кухнята.
— Нищо — отвръщам и тършувам в чекмеджетата за ножици. — Ето ги.
— Нее! — изпищява Джанет.
Втурва се към мен, щом вижда, че започвам да нарязвам картите й. Но я отблъсвам.
— Какво правиш? — крещи тя. — Имам нужда от тях!
— Ще ти оставя тази — казвам. Подавам й златната „Виза“ с шест хиляди лимит.
— Защо го направи, по дяволите? — развиква се бясно. — Превъртяла ли си?
— Джанет — обяснявам й, — дължиш на кредитните компании общо двайсет и една хиляди лири.
Примигва.
— Минималните ти месечни погасителни вноски възлизат едва на около осемстотин.
— Значи след две години ще съм ги изплатила — възразява Джанет.
— Не. Толкова е лихвата. Главницата няма да намалее. Можеш да плащаш по осемстотин на месец цял живот и отново да дължиш същата сума.
— Но… но това е обир — плахо казва Джанет. — Тези хора са крадци.
— С дълга ти към банката стават двайсет и шест хиляди. Имаш седемстотин лири наем, така че всеки месец трябва да намираш по хиляда и петстотин след облагане с данъци, без разходите за сметки и храна.
— Но аз… не мога — едва продумва тя. Очите й са пълни със сълзи. — Не мога да повярвам, че това се случва точно на мен. За бога, Анна. Какво ще правя?
— Все още не зная — казвам. — Но ще измисля нещо.
По дяволите. Това поне ще отклони мислите ми от моето собствено страдание. Обвивам ръка около стройното й тяло и я притискам към себе си.
Правя каквото мога. Обаждам се в службата за подпомагане на хора с дългове, уреждам прехвърляне на паричните й задължения и план за погасяване. Обаждам се и в банката й. Няма да й отпускат повече овърдрафт, но поне няма да предявят съдебен иск.
— Все пак е някакво начало — опитвам се да я обнадеждено.
— Не, не е — готова е да рухне.
— Начало е — настоявам.
— А наемът? — пита нещастно. — Не мога да го плащам! Знаеш каква е Лили.
Да, зная.
— Можеш да се изнесеш от тук — предлагам. — Да си намериш по-евтина квартира.
— Но няма да живея с вас двете — изтъква Джанет. — Вие сте мои приятелки. А и тук е Зона 1.
— Мисля, че не можеш повече да живееш в Зона 1 — казвам тактично аз. — Трябва да се преместиш някъде, където наемите са по-ниски. Може би в стая от апартамент в Зона 4. Ще прегледаме обявите и…
— Господи — отново заридава Джанет. — Гаджето ми ме заряза, защото съм твърде стара и дебела, а сега никога вече няма да печеля пари и ще трябва да живея в някаква дупка!
— Ще ти намерим работа — уверявам я. — Нека помисля. Можем да поискаме заем от родителите ти. За няколко месеца.
— Скарах се с мама — споделя. — Не харесваше Джино.
— Виждаш ли? Майка ти е страхотен човек. Защо не й се обадиш?
— Ще изглеждам като провалила се глупачка — казва Джанет. — Татко не одобряваше идеята да стана модел. Сега ще се окаже прав.
— Просто им се обади — подканвам я. — И не се тревожи за нищо. Ще се справим.
— Знаеш ли, Анна, ти си невероятна — гледа ме замислено. — Иска ми се да бях като теб.
На нея й се искало да бъде като мен? Ще умра от смях.
— Но ти си толкова хубава — напомням й с тъга.
— Напоследък и ти изглеждаш доста добре — изтъква тя. — Освен това си толкова умна и забавна, всички те харесват.
— Теб също. Зная, че направи чудеса с мен. Затова сега изглеждам така — казвам с благодарност. — Но винаги съм мечтала да приличам на теб.
— Не разбираш — възразява Джанет. — Всяка умна жена, която изкарва пари, може да стане красива. Но ако си красива, без да си умна, не можеш да постигнеш нищо.
Лили се прибира в три следобед след успешна фотосесия за „Къмпани“, в добро настроение е, защото от цялата група са се спрели именно на нея за самостоятелни снимки. Ще ми се да можех да кажа, че проявява съчувствие. Но ми се иска и да можех да правя шпагат. Точно сега и двете неща ми се струват еднакво невъзможни.
— Не разбирам — заявява с гримаса на престорена загриженост. — Защо Марсел е казал, че причината е само възрастта ти? Не спомена ли за проблемите ти с излишните килограми? Би могла да пробваш в агенциите за по-възрастни модели. Но и там има голяма конкуренция, нали? На твое място не бих хранила надежди да ме приемат. Може би, ако минеш на строг пост за две седмици… Мислила ли си за пластична операция?