Выбрать главу

— Лили, престани — казвам й тихо.

— О, ти не знаеш нищо за света на моделите. Нали, Джанет? Единственото важно нещо в него е красотата. Типът красота, който се търси — продължава безмилостно и поглежда порцеланово гладкото си лице в огледалото в хола. — Необходими са големи усилия, за да поддържаш свежестта си. Джанет си позволи да се отпусне, така че това се очакваше.

— Предупреждавам те — намесвам се отново.

— И ти имаш известна вина, Анна — укорително се обръща към мен тя. — Влияеш зле на Джанет. Караш я да яде чипс и шоколад. Хващала съм ви да пиете алкохол. Ти я дръпна надолу.

— Ти си откачалка — прекъсвам я.

— О, нима? А мъжете? Насърчаваш я да излиза с онзи неудачник Ед.

— Не е неудачник! — яростно го защитава Джанет.

— Той няма пари! — не спира Лили. — А сега, след като загуби работата си, кой ще се грижи за теб? Кажи де!

— Може и сама да се грижи за себе си.

— Никоя агенция няма да й предложи работа, Анна — натъртва умишлено. — Твърде късно е за нея. Позволи ми да й намеря някого, който ще я измъкне. Вече ходя с Хари, така че какво ще кажеш да те запозная с Клод Рание? Може би ще прояви интерес.

Джанет пребледнява.

— Но тя не проявява — заявявам троснато.

— Няма голям избор — настоява Лили. — Няма твоя късмет да се омъжи за милионер. Всичко струва пари — наемът, поддържането на външния вид. Човек не може винаги да изглежда добре без някои неща — добавя тя, загледана в маникюра си. — Красивото момиче е като расов състезателен кон. Добрата форма изисква пари.

— Така е — съгласява се Джанет и ме поглежда виновно. — Затова трябваше да си купувам всички онези неща, да се появявам на подходящите места… Нали разбираш?

— Имиджът е всичко — отчетливо произнася Лили.

— Джанет ще се изнесе от тук — уведомявам я. — Има финансови проблеми и не може повече да плаща наема.

— Какво? — сопва се Лили. — Не можеш да направиш това! Датата за плащане е следващата седмица. Трябва да дадеш предизвестие.

— Не знаех — плахо признава Джанет. — Веднага ще си потърся друга квартира.

— Не е достатъчно! — изкрещява Лили. — Дължиш ми тези пари!

— Ще ти ги върна — жално проплаква Джанет. — Ще… ще се обадя на родителите си.

— Не мога да те чакам — злобно й отвръща другата. — Сама си се забъркала в тази каша, така че трябва да ми платиш!

— Не мога, нямам пари. Машината изяде картата ми.

Щом чува това, Лили замълчава за миг пребледняла. После присвива очи.

— Е — казва, — можеш да ми платиш в натура, нали?

— Какво?! — изумявам се.

— Точно така — нахлува с трясък в спалнята на Джанет и отваря гардероба й. — Погледни всички тези дрехи! Имаш „Долче“, „Клое“, „Воаяж“ и „Армани“.

— Не ги докосвай! — ужасено вика Джанет.

— Лили, бъди разумна — умолявам я. — Приятелки сме. Прояви разбиране…

— Разбиране? — крещи тя. — Какво е това? — съска и изважда най-изящните бледозелени сандали с висок ток и тънки тъмнозелени каишки. — „Патрик Кокс“ са, по дяволите. Имаш и осем чифта „Манолос“! Защо аз да затъвам в дългове?

— Не са твоя номер — напомням й припряно.

— Права си — намръщено се съгласява Лили. — Кой номер носиш?

— Трийсет и седми — отговаря Джанет.

Онази мята коси.

— Не мога да обуя тези лопатари. Аз нося трийсет и шести. Тесни — добавя.

Джанет въздъхва с облекчение.

— Но те не са единственото, което имаш — продължава Лили. — А аксесоарите? Да разгледаме чантите ти. „Дуй Вутон“. Не е лоша. Цилиндрична „Фенди“. Толкова старомодно. „Шанел“… „Шанел“… нямаш. Е, ще взема тази „Коуч“, „Луи Вутон“, тази „Гучи“, „Дун“, „Бърк“… и тези „Кейт Спейд“ — тържествувайки заявява, натоварена с дамските чанти.

Джанет отново заплаква.

— Стига си циврила — смъмря я Лили. — Оставих ти една „Фенди“, въпреки че лично аз бих предпочела да умра, отколкото да ме видят с нея. Ще взема и тази „Дона Карън“, с която излизаш напоследък.

Посяга към нея. Не се сдържам и я удрям през ръката.

— Ох! — изскимтява тя.

— Остави ги! — нареждам. — Върни всичко на мястото му.

— Вземам ги вместо наем — сопва се. — Тя ми дължи едномесечно предизвестие.

— Добре — казвам. — Ще платя и нейния дял от наема за следващия месец, а предизвестието тече от този момент.

— Анна, недей! — обажда се Джанет с треперещ глас. — Може да вземе „Кейт Спейдс“.