— Колегите? — пита Шарън.
— Конкурентите ми! — сопва се Кити. — Знаеш, че първото, което прави новото ръководство на една компания, е да уволнява, нали, Шарън? Тези, които не се представят добре и отзивите, за чиято работата са лоши.
Шарън сухо преглъща.
— Попаднахте ли на нещо сред сценариите, които прочетохте през уикенда?
Всички поклащаме глави.
— Нищо? — Кити изглежда силно разочарована. — Не желая да чувам това. Къде са рецензиите ви?
Джон и Шарън глуповато ококорват очи.
— Написах една страница бележки — запелтечва Джон.
— За двадесет сценария?
— Не заслужаваха повече внимание, Кити, уверявам те — оправдава се той.
Тя въздъхва.
— Остави ги на бюрото ми. Шарън?
Тя се изчервява.
— Водила съм записките си главно наум…
— Искаш да кажеш, че изобщо не си чела сценарии — заключава Кити. — Само заемаш място тук. Най-добре веднага се залавяй за работа, Шарън. Иначе дори няма да дочакаш новия собственик.
— Добре — покорно казва Шарън.
— Анна?
— Нямаше нищо ценно — отвръщам. — Но написах по две страници за всеки сценарий. Ще ти ги донеса.
— Не, за бога — отсича Кити, загубила интерес. — Много тъпо. Намери ми нещо, Анна. Намерете нещо. Първият ще получи награда.
За първи път през този ден долавям нещо необичайно. Лъч надежда. Това е.
— Каква награда? — питам, стараейки се да прозвучи съвсем нехайно.
— Крачка напред в кариерата — казва Кити с най-сериозния си тон. — Шанс за голям пробив.
О! Защо не?
„Не е невъзможно“, мисля си, докато си седя на бюрото. Бих могла да бъда асистент-продуцентът, който ще намери този единствен бисер и ще го лансира. Кити ме подкрепя и заедно започваме да вземаме участие в обсъжданията за нови продукции, на които, естествено, говоря толкова красноречиво и разпалено, че убеждавам всички да прегърнат проекта ми. Назначават Кити за вицепрезидент на продуцентския отдел, а аз заемам мястото й на изпълнителен продуцент. С преместване в Лос Анджелис. Подбирам свои асистенти и се настанявам в луксозен апартамент в кооперация с охранителна система, старателно окосени тревни площи, плувен басейн…
Е, може и без басейн. Не съм натъпквала шкембето си в бански костюм, откакто бях на четиринадесет и плуването беше задължително. Но не бих се отказала от хубава кола. Кабриолет. Не се и съмнявам, че тогава Брайън с удоволствие би излизал с мен.
Хвърлям поглед към Шарън и Джон. Вече са отскочили да вземат папките си. Шарън е домъкнала повече сценарии от обикновено. И двамата са струпали пред себе си големи купчини и старателно ги преглеждат.
Телефонът ми звънва.
— Ало — Кити е. — Ела пак при мен.
— Всички ли да дойдем?
— Да съм казала всички? Само ти. Веднага — повтаря раздразнително. — Без да те видят.
Господи, днес е вълнуващ ден. Почти като на Уолстрийт. Пъргаво ставам и отивам до кухнята за чинийка бисквити. Нисковъглехидратни, с овесени ядки, любимите на Кити. Според мен се заблуждава, че са диетични. Как е възможно бисквити да бъдат с ниско съдържание на въглехидрати?
Промъквам се обратно към офиса й с подноса в ръце за претекст, но нито Шарън, нито Джон ме поглеждат. И двамата са непривично съсредоточени върху задачата наистина да четат.
Затварям вратата след себе си и сядам на дивана.
— Разполагай се — казва Кити.
— О, благодаря — отговарям. — Бисквитка?
— Какво? Не съм те молила да ми носиш бисквити.
— Не ми хрумна друг повод — обяснявам аз.
— Аха. Много хитро. Не, благодаря. Внимавам за фигурата си — добавя многозначително. Ясно намеква, че свободно падащата ми пола не може да заблуди никого, нито пък широките ръкави на ризата, които прикриват тлъстините по ръцете ми. — Анна, ти си единствената, на която разчитам и имам пълно доверие.
Това е новина.
— Така ли? — питам с надежда.
— О, разбира се. Ти си дясната ми ръка — потвърждава Кити. — И държа да споделя най-сочното парче от пая с теб.
Едва се сдържам да не кажа: „Извинявай, това някакъв нов американски израз ли е?“.
— Супер — отбелязвам плахо.
— Кандидатът, който проявява интерес към компанията — казва тя, — е Ели Рот.
Леко изправям гръб.
— Ели Рот? От „Ред Крест Пръдакшънс“?
— Знаеш кой е Ели Рот? — Кити присвива очи. — Откъде?
— Чета специализираните издания — казвам, сякаш ги преглеждам всеки ден. Кой не е чувал за Ели Рот? Основал е „Ред Крест“ още като обещаващ студент в „Станфорд“ и я е превърнал кинокомпания. Това е отговорът на Западното крайбрежие към „Мирамакс“. Известен е главно с две неща: филми — хитове и минимални разходи. „Ред Крест“ често закупува малки продуцентски къщи, запазва добрите проекти и най-талантливите кадри и уволнява всички останали.