Това ме кара отново да се почувствам ужасно.
— Толкова…
— Зная, зная — прекъсва ме. Все още страда, но полага усилия да се съвземе. — Ти нямаш вина. Не искаше да бъдеш с мен, а аз те склоних. Не съжалявам, знаеш ли — споделя разпалено. — Все още вярвам, че бихме могли да бъдем щастливи. Длъжен бях да опитам.
— Разбирам.
— Точно затова трябва да се видиш с него — настоява. — Би ли приела съвет от мен? Като приятел.
— Наистина те смятам за приятел — уверявам го. — Скъп, добър приятел.
— Надявам се да е така. Поемаш малък риск… — замълчава за миг. — Може би ще изживееш известен срам, ако му предложиш. Но поне ще си удовлетворена, че си опитала. Аз трябваше да опитам с теб, Анна.
Не мога да се сдържа и заплаквам.
— Бъди смела — насърчава ме той. — Кажи му.
Следващата сутрин се събуждам късно. Най-сетне събирам сили да се довлека до хола и виждам Джанет в доста по-добра форма. Преглежда обявите за апартаменти, измила е косата си и е облякла най-хубавите си бели джинси, с които изглежда великолепно.
По-важното е, че изглежда щастлива.
— Обадих се на родителите си — осведомява ме тя. — В момента имат известни затруднения, но казаха, че могат да ми дадат назаем хиляда лири. Това е добро начало, нали? Позвъних и на няколко от онези агенции.
— Кои?
— За по-възрастни модели. За каталози. Не казвай на Лили — добавя засрамено. — Ще ми се смее. Но занесох най-представителните си снимки в „Елеганс“ и казаха, че мога да започна работа при тях още утре. Смятат, че имам „идеална външност“ и ще печеля добре.
— Чудесно — въздъхвам с облекчение. — Това е чудесно, Джанет.
— Все пак е някаква работа, нали?
— Разбира се.
— Ед се държа страхотно, когато узна, че съм уволнена. Казах му дори това, че ще се снимам за каталози, и той не ми се смя. Очаквам го да намине. Ще обядваме заедно.
— Виждаш ли? Знаех си, че е свестен — казвам й.
— Анна — започва плахо, — можеш ли да ми дадеш назаем още една петдесетачка? Да платя за обяда. Нали той няма пари… Ще ти ги върна веднага щом пристигне чекът от мама.
— Да — отвръщам колебливо, въпреки че потръпвам при мисълта с колко ще остана. „Но ще стигнат, за да се прибера при мама и татко, така че всичко е наред“, мисля си.
Вратата се отваря с трясък и влиза Лили.
— Все още сте тук, значи — подхвърля ехидно. — Какво правиш, Джанет? Търсиш си квартира в Бърмондси?
— Ти получи чека си за наем — напомням й.
Мята коси.
— Да. Това означава, че вече мога да започна да показвам стаите ви.
Домофонът позвънява, Джанет бърза да се обади.
— Качи се — казва тя. — Ед е — обръща се към нас.
— Аха — промърморва Лили. — Гаджето без пари.
— Не можеш ли да бъдеш по-учтива поне десет минути? — питам я. — Ако възнамеряваш да продължиш със саркастичните си забележки, Джанет просто ще си тръгне.
— Не се безпокой — отвръща ми нацупено. — Не бих накарала никого да се срамува заради мен дори ако е забил нож в гърба ми.
Джанет я поглежда със съмнение, но няма време да реагира, защото се почуква тихо на вратата и той влиза.
— Здравей — посреща го тя с широка усмивка. — Заповядай.
Ед прекрачва прага и смутено прокарва пръсти през разрошения си перчем а ла Хю Грант. Облечен е с раирани панталони и тъмносиня риза, която изглежда поизбеляла и старомодна. Гардеробът му се нуждае от обновяване, както и прическата. Но има чаровна усмивка, към която никоя жена не би останала равнодушна. Освен Лили, разбира се.
— Изглеждаш страхотно, бебчо! — пламенно целува Джанет по бузата. — Донесох ти цветя — добавя и й подава няколко поувехнали хризантеми, увити в ярка оранжева хартия и целофан. Вероятно са му стрували три лири в близкия цветарски магазин.
— Прекрасни са — приема ги Джанет с усмивка. — Много благодаря.
— Здравей, Анна — обръща се към мен. — Ти също изглеждаш чудесно. Радвам се да те видя. И теб… Лили — добавя той, втренчил поглед в нея. Изчервява се.
Лили е облечена с копринена блуза с висулки, подобни на синджири, с която прилича на робиня в окови, и най-тесните и впити къси панталони, заради които заслужава да бъде арестувана за неприлично излагане на интимните си части на показ. Буйните й руси коси са разпуснати по гърба й, а кожата й има съвършен загар като коричка топъл хляб. Обула е бели чехли с висок ток, а на глезена си е закачила изящна гривна със звънче.
— Здравей — казва тя с безразличие.
— Ще излизате ли с Хенри? — пита Ед. — Свястно момче е.
— Много — съгласява се Лили.