— Разбира се — едва сдържам усмивката си. — Колко интересно.
— Аз имам по-добър вкус — хвали се Хенри. — Намирам сносни костюми от разпродажби, нося ги на поправка и не ги свалям, докато не се разпаднат. Този ми е от три години — добавя и потупва сакото си.
— Значи не си богат колкото Ед? — питам и веднага се изчервявам. — Извинявай, не е моя работа.
— Не, за бога — отвръща Хенри. — Беден съм като пословичната църковна мишка. Ако не и повече. Мишките поне не изостават с месечните си плащания.
— Не работиш ли в агенцията за недвижими имоти на семейството си?
— Работя. Но не съм особено добър. Не печеля почти нищо. Мисля да се захвана с нещо друго. Но трябва да остана там, докато покрия задълженията по кредитните си карти — въздъхва. — Това означава доста време.
— Но близките ти…
— Те са ми само братовчеди — признава. — Баща ми беше в армията. След като напусна, получаваше мизерна пенсия. Всичките му спестявания отидоха за разходите по следването ми. Така че ще се наложи да си намеря по-добра работа. Не мога да продължавам така на моята възраст.
— С какво обичаш да се занимаваш?
— С музика — отговаря и леко се изчервява. — Преди време свирех на виолончело. Разбира се, и с това не мога да се издържам. Честно казано, приятно изненадан съм, че момиче като Лили започна да излиза с мен.
— Хм. Да.
— Повечето като нея търсят някого с по-добри финансови възможности.
Лили подава глава от банята.
— Готова съм! — подвиква радостно. — Къде ще ходим?
— Харесва ли ти мароканската кухня? — пита Хенри.
— Много! — тя влиза и прави пирует, очаквайки одобрението му. — Кой ресторант имаш предвид? „Момос“?
— По-скоро „Делириъс“. Малка кокетна гостилница до Ърлс Корт. Страхотна атмосфера, страхотна храна, няма забрана за внасяне на алкохол. Можем да се отбием в някой магазин, да изберем нещо яко и да се наливаме цяла нощ.
— Малка гостилница? — пита тя с пресипнал глас. След това прави еротично движение с ханш и засиява срещу него. — Много авантюристично! Голям авантюрист е, нали, Анна?
— Определено — отговарям. — Всъщност цялата вечер ще бъде една голяма авантюра за теб, Лили.
— Да тръгваме — подканя я Хенри.
— Без проблем ще намерим такси, нали?
— С метрото е по-бързо.
— С метрото?! — изумена е! — Колко вълнуващо! Не съм ползвала обществен транспорт от години.
— Чао! — весело им махвам с ръка. — Забавлявайте се.
Докато излизат, Хенри леко поставя ръка на талията й и тя трепва при допира на пръстите му. Доста различен е от всички богати стари козли, с които е излизала досега. Представям си какви фойерверки ще последват, когато разбере точно колко е различен.
Обаждам се на родителите си. Супер, още един шамар в лицето, заминали са на почивка за седмица. Как можах да забравя за ежегодното им пътуване до Гърция? Наемат кокетна малка вила с покрита тераса и не стават от шезлонгите си, освен за да отидат на плаж. Винаги се връщат изгорели, с обелена кожа и стомашно разстройство. Мога да взема резервния ключ от съседката госпожа Уотли, но тогава би се наложило дълго да седя в нейната „главна приемна“ и целият ми живот да бъде разнищен за четирийсет и пет минути. Ще се въздържа от подобно „удоволствие“. Налага се да поживея тук още седмица. Какво толкова, по дяволите, платила съм проклетия наем.
Сама съм в апартамента. Приготвям си кафе и се опитвам да обмисля спокойно какво да правя. Първо уреждам сметките си с чистачката. После се обаждам на Ванна, обяснявам й, че не мога да се омъжа за Чарлс, но без да споменавам за Суон. Излишно е да се излагам повече. Проявява искрено съчувствие, предлага да намине (не, благодаря) и да върне всички подаръци по случай годежа (да, ако обичаш).
— Не се тревожи за нищо, скъпа — успокоява ме. — Ще имам грижата.
— Толкова съм ти благодарна. Съжалявам за парите, които похарчи.
— Няма за какво! Беше страхотно тържество, а и ги имам в излишък. Като стана дума за пари, имаш ли нужда от малка сума? Само за да стъпиш на крака.
Господи, отново ще заплача. Вземам кърпичка и издухвам носа си.
— Благодаря, но ще се справя.
— Какво ще кажеш да започнеш работа при мен? Още един асистент няма да ми бъде излишен. Добра заплата, няма да приготвяш кафе. Ще те въведа в бизнеса, ще ти давам книги за четене, ще те повиша — предлага Ванна.
— Уау. Това е… страхотен жест.
— Значи си съгласна? Не си загубила всичко, Анна. Имаш приятели.
Преглъщам буцата в гърлото си.
— Скъпата ми Ванна… Но не мога да приема, поне засега.
— Защо? Нека гордостта не те възпира.