— Разбира се, че не мога — не крие Хенри. — Кога за последен път си поглеждала цените там?
— Нямаш никакви пари! — крещи тя, като че ли го заклеймява. — Ед има повече от теб!
— Ед има повече и от националната банка — осведомява я Хенри. — Какво от това?
— Голтак като теб не може да си позволи момиче като мен!
— Лили — поклаща глава той, — никога няма да си намериш сериозен приятел, ако не престанеш да говориш като скъпа проститутка.
— Мога да имам всеки мъж, когото пожелая! Още утре! — сопва се милата ми съквартирантка.
Хенри се приближава и я целува леко по устните. Тя е така смаяна, че не може да стори нищо. Честно казано, намирам това за много секси.
— Е — той иронично облизва вкуса на устните й от своите. — Успех, скъпа.
Обръща се и излиза.
И двете с Лили оставаме неподвижни, заслушани в заглъхващите му стъпки по стълбите.
— Ще се върне — заявява тя.
— Знаеш, че няма да се върне — обаждам се. — Може би трябва да го настигнеш.
— Аз? Да тичам след един бедняк с пробити обувки? — Лили избухва в неистов смях. — Не мисля, скъпа.
— Но изглеждаш доста разстроена — изтъквам.
— Не съм — рязко възразява. — Е, може би малко, но само заради ужасното му отношение. Мъж без пукната пара да си позволява това. Пълна загуба на време.
Гневно закрачва към кухнята. Чувам я да отваря хладилника. Изважда тапата на бутилка шампанско. Според нея един истински модел не бива никога да остава поне без една бутилка в хладилника и трябва да призная, че е доста удобно при извънредни случаи.
— Искаш ли? — пита ме. — Празнувам, че се отървах от този неудачник.
— Хенри не е неудачник само защото не желае да те търпи повече.
— Да ме търпи? — запелтечва и пъхва в ръката ми чаша „Болингър“. — Моля те! Закъснявам само няколко минути, в рамките на допустимото, и… нали се досещаш…
— Не. Какво още?
— Връщам поръчани ястия, искам други, такива неща — казва Лили и отново мята коси. — Не знае как да се държи с една дива. Честно казано, беше голям компромис от моя страна отново да изляза с него, след като разбрах, че не притежава нищо — засмива се насила. — Кой би повярвал? Да бъда зарязана от един бедняк, аз!
— „Дива“ е по-прилична дума за „разглезена кучка“, Лили. Очевидно беше, че го харесваш. Защо не му се обадиш и не го помолиш да започнете отначало?
— Да излизам с този долен сексист? Той ме нарече „проститутка“!
— Заслужи си го. Сама каза, че не можел да си позволи момиче като теб.
— Господи, явно не разбираш от шеги, Анна — изсумтява сърдито. — Ясно беше какво имам предвид. Възнамерявам да се омъжа за човек с пари, а не за разорен нещастник.
— И каква е разликата между това и проституцията?
— Ще бъда с един мъж. Ще сключа законен брак. Така правят жените от… откакто свят светува — намира си извинение тя.
— Ако питаш мен, съпругите украшения са проститутки с по един редовен клиент.
— Е, не съм те питала — тросва ми се. — Не е ли редно да подкрепиш решението ми?
— Мисля, че решението беше негово.
— И без това щях да скъсам с него след няколко дни — заявява уверено. — Не мога да излизам с мъж, който ме води в евтини гостилници.
— Слушай — подемам, — какво си постигнала, като преследваш богати мъже? Често ги сменяш, не си задържала дори един повече от месец и никой от тях не ти е направил предложение. Освен това все още живееш в този апартамент. Намери най-сетне един, който истински те харесва и не угажда на капризите ти, точно какъвто ти е нужен…
— Нужен ми е мъж, който да ми дава лична свобода и да се съобразява с начина ми на живот.
— Покорен слуга?
Лили свива рамене.
— Аз съм принцеса. Трябва или да ме приеме такава, каквато съм, или да се откаже.
— Той се отказа.
— И какво от това? Единствената причина все още да не съм се обвързала сериозно с някого е, че не съм готова. Веднага щом взема решение… — щраква с тънките си пръсти с ярък червен маникюр — … ще заживея с този, когото избера. Няма да го оставя да ми се изплъзне, както ти направи с Чарлс. След три месеца ще бъда омъжена.
— Действай.
Странно е, че докато я гледам — красива, ядосана и намръщена, изпитвам само съжаление.
— Ще гледам „Биг Брадър“ — включва телевизора. — Не желая повече да обсъждам този въпрос с теб.
— Добре — отпивам още глътка шампанско.
Джанет се прибира на следващата сутрин след снимки за каталог и й разказвам цялата история с Хенри.
— Дано не е твърде разстроен — казва тя.
— Държа се, сякаш не дава пет пари.
— На Ед ще му стане мъчно. Много харесва Хенри.