Сега разбирам защо Кити е толкова разтревожена. Нужен ни е хит час по-скоро или загиваме.
— Анна. Анна — Кити щраква с пръсти пред лицето ми. — Слушаш ли ме внимателно? Ели Рот е човек с големи идеи. Трябва да бъдем готови, когато дойде. Възлагам ти задачата да ми помогнеш да намерим ценен проект.
— Добре — казвам. Но нямам представа как да го направя. Достатъчно се старая, нали?
— Имам добра новина за теб — Кити параноично снишава гласа си до шепот, въпреки че вратата е затворена. — Във филма ще играе Грета Гордън.
Наострям слух. Грета Гордън. Носителка на Оскар, някогашна холивудска икона, много нашумяла през осемдесетте. Грета премина през ада на наркотиците и след шест посредствени филма, когато достигна дъното, най-сетне се реши да отиде в клиниката на Бети Форд. После напълно се оттегли от киното, премести се в Англия и заживя в уединение, далеч от папараците.
— Решила е да се завърне на екрана?
— Това е поверителна информация — просъсква Кити, сякаш ми е подала папка от МИ-6, и гордо добавя: — Но да. Почти успях да я убедя.
— Чиста ли е?
— Пие само минерална вода и витамини — уверява ме Кити.
Кимвам. Наистина завръщането на Грета би било голяма реклама за нас.
— Но не е ли вече малко стара?
Кити настръхва. С нейната неразгадаема възраст за нищо на света не би признала, че която и да е жена е стара.
— Жизнена е и сияе както някога.
— Разбира се.
— Нужна й е главна роля. В романтична история — отново описва кръг във въздуха и диамантът на ръката й проблясва. — Иска нещо леко. Комедия.
— Страхооотно — отбелязвам.
Главна роля в романтична комедия за актриса, прехвърлила четирийсет и петте, която от години не се е снимала в киното. Сигурно ще бъде лесно да открия такава, а? В индустрия, в която минеш ли тридесет, вече не ставаш за нищо.
Иска ми се да й кажа, че е невъзможно. Вместо това обаче изненадвам самата себе си, като питам плахо:
— Ще получа ли повишение?
— Какво? — изръмжава Кити.
— Нали се сещаш, ако намеря подходящ сценарий — обяснявам. — Ще стана ли изпълнителен продуцент?
Тя ме зяпа учудено.
— Разбира се, ще остана твоя подчинена — уверявам я. — Защото и ти ще бъдеш повишена.
— Да — замърква тя.
— Ще бъдеш вицепрезидент. В Ел Ей. И ще имаш нужда от надежден човек за подбор на сценарии.
Кити изсумтява, прехапвайки тънките си устни.
— Ще трябва да останеш в Англия — казва най-сетне.
Господи, наистина ли ще се съгласи? Ако просто искаше да ме залъже, щеше вяло да повтаря до припадък: „Да, да“.
— Отлично познаваш британския пазар. Това е добър потенциал, който Ели ще иска да запази — отнася се замечтано. Вече го нарича с малкото му име и се вживява в ролята на негова дясна ръка.
— Добре — отвръщам, въпреки че малко съжалявам за слънчевия загар и хибискусовите цветове. Но за какво му е на момиче като мен слънчев загар? — Значи се разбрахме? Ако открия най-подходящия сценарий, получавам повишение?
— Дадено — Кити ме поглежда право в очите. — Имаш думата ми — завърта се на стола си и се взира през прозореца. Пред очите й най-вероятно вече се мержелее собствената й империя и тя гледа цял Лондон отвисоко. — Само ми намери този сценарий, Анна.
Трета глава
Какво правя тук?
След като съм похарчила дванадесет лири за такси до изпълнения със зеленина Барне, стоя на каменните стъпала, които водят до площадката пред входната врата на Ванна. Тя живее във великолепна къща в стил крал Джордж, със сиви колони отпред, висок жив плет, който я скрива от пътя, и чакълена алея. Лендровърът й е паркиран до зеления „Астън Мартин“ на Рупърт, а зад къщата има малка, китна градина.
Ванна е създала красив зелен кът там. Между храстите на живия плет надничат шипки, покрай стените растат глицинии и няколко ябълкови дървета, а наоколо са засадени всякакви цветя, които цъфтят по различно време, така че през цялата година градината грее. Дори през зимата — с бодливата зеленика, коледните рози и зимния жасмин.
Пръстът ми плахо докосва звънеца. Все още не е късно да избягам.
Обичам Ванна и дори ми е приятно да идвам тук, особено вечер в края на лятото, когато Рупърт е в командировка в Ню Йорк или Токио, а двете й ангелчета са сложени да спят от детегледачката, която живее в къщата. Излизаме в градината, пием охладено бяло вино и ядем екологично чисти ягоди или каквото аз поискам. Сякаш вкусвам от живот, който никога не бих могла да си позволя. Опитвам се да не се чувствам виновна, защото наистина сме много близки, а просто няма начин да й се реванширам. Дори не мога всеки път да нося бутилка шампанско. Но този път съм купила.