— Влюбена съм в теб — събирам смелост да му кажа.
— Зная. Но мислех, че ти не го знаеш. Или го знаеш, но ти е все едно. Затова ли дойде днес?
Кимвам.
— А не за да ме молиш за помощ в кариерата?
Поклащам глава.
— Не искам помощта ти. Преработвам сценария си. Искам да успея сама.
Засмива се.
— Нямаш шанс, скъпа. Ще задействам такива връзки, че свят да ти се завие.
Свежда поглед към мен и ме целува по устата, съвсем леко, но много възбуждащо. Устните му докосват моите като перце и потръпвам. Връхлита ме вълна на желание.
— Ще излезеш ли с мен? — прошепвам с надежда.
Той ме сграбчва в прегръдката си и ме притегля. Сякаш не усеща тежестта ми.
— Предпочитам да останем у дома. Какви са плановете ти?
— За кога?
— За следващите шейсет години — казва той. — Можем да започнем с това.
Целува ме отново.